Димитър Попов

Решението на Конституционния съд за преизчисляване на резултатите от изборите продължава да бъде много съмнителен прецедент с тежки последици в бъдеще. Всяка партия оттук нататък ще поиска неговата намеса в случай че не и харесва резултатът, и по право трябва да получи ново броене на бюлетините. Като се видя, че действията на КС съвсем не бяха безупречни в този казус с броенето, не е ясно и как ще оправдаваме честността на изборите оттук нататък.

КС например даде на прокуратурата казуса с липсващите бюлетини в чувалите и така призна, че 

това е било престъпление, 

но отказа да даде отговор на няколко много важни въпроса.

Първият - защо КС признава празните чували за престъпление, но на основата на това престъпление вкара в парламента Величие, така както е искал престъпникът, който е откраднал бюлетините? 

Вторият - защо когато преди 3 месеца установиха липсата на бюлетините, не поискаха първо прокурорите да изяснят казуса и чак тогава КС да започва повторното броене? 

Третият - ако сега прокуратурата открие липсващите бюлетини и ги върне в чувалите, КС ще открие ли ново дело?

И ако партията Величие пак се окаже под чертата, ще излезе ли тя от парламента?

Разбира се, въпросите са „подир дъжд - качулка“. Решението на Конституционния съд е факт и освен че разклати управляващото мнозинство, то свали доверието както в самите избори, така и в независимостта на КС. И това се случва, въпреки че резултатите от изборите миналата година не са фалшифицирани от никого и напълно отговарят на нагласите на избирателите. Нередностите в малкото секции се дължат на сложната система на гласуване, на ниската грамотност на членовете на СИК и на нефелните партии, които не могат да си контролират хората.

Проблемът с Величие например беше, че с 20 гласа под или 20 гласа над чертата няма как да си сигурен дали влизаш в парламента. Дори сега, ако има трето преброяване, Величие може пак да изпадне.

През 2013 година имаше 

„аферата Костинброд“,

 когато телевизии и прокуратура опорочиха вота в деня за размисъл и хвърлиха сянка на съмнение върху крайните резултати. Борисов обвини БСП и ДПС в опит за преврат, но призна резултата от вота. 

На изборите през 2017 година Нинова също обвини Борисов и ГЕРБ във фалшификации, но в крайна сметка не оспори резултата и не отнесе въпроса до КС.

След изборите миналата година една коалиция и доста свързани с нея медии създадоха истерия и няколко случая на манипулации в секционни комисии бяха обявени за мащабно фалшифициране на целия вот, а случаят с Величие беше използван като повод за повторно преброяване. Очевидно кампанията имаше две цели – да не се позволи на ГЕРБ да състави правителство, и да се повдигне отново темата за изцяло машинен вот. Първата цел очевидно не успя, защото намаленото мнозинство в парламента сега ще бъде компенсирано от партията на Пеевски. Втората цел вероятно също няма да успее и машинен вот няма да има, въпреки че кампанията срещу хартиените бюлетини пак е в ход и сигурно ще набира скорост.

Вярно е, че хартиените бюлетини създават проблеми, те обаче остават най-добрия начин за гласуване, защото са проверими и са надеждно и достъпно средство за всеки избирател да си даде гласа. Освен това  подлежат на контрол, както се вижда от случая в КС. 

Същото не може да се каже за машините обаче. Проблемът с тях беше описан от германския конституционен съд, който отмени машинното гласуване с аргумента, че става дума за черна кутия, до която достъп имат малко хора, а избирателите трябва да приемат на пълно доверие всеки резултат, без да имат никакъв инструмент за проверка.

У нас имаше и нагледен пример в тази посока. Да припомня случая от края на 2021 година, когато парламентарните избори се провеждаха само с машини. Тогава, една седмица преди вота, социолозите предвидиха победа за ГЕРБ с 24%, за ПП - 16%, за БСП -16%, за ДПС 10%, за ДБ 10.3% и за ИТН 9.9%. Данните са на Алфа рисърч от 9 ноември 2021 година.

На самите избори ГЕРБ получиха 22.3%, ДПС 12.8%, ИТН 9.38, което беше в рамките на очакваното от социолозите. Резултатите на другите партии обаче се оказаха необясними и без прецедент. ПП получи 25% от гласовете - с 9% повече от очакваното, докато БСП и ДБ имаха съответно 10.7 и 6.3% - точно с 9% по-малко от очакваното. После БСП и ДБ влязоха в правителството и получиха бонус за отнетите проценти. Ако обаче бяха оспорили резултата, както направиха миналата година, как щеше да се извърши проверката? Щяха да измъчват техниците докато си признаят как са пипнали софтуера ли? 

Та и машините няма да решат проблема с нашите избори. Истината е, че гласуванията в България, въпреки големите съмнения за нечестни практики, си вършат добре работата. Те правилно отразяват обществените нагласи и само от партиите зависи дали и гражданите ще признаят резултата или не. За съжаление все ще се намери някой некадърен политик, който прави ПР кампания със самия изборен процес, а това е 

игра с огъня, 

и то много опасна игра, защото поставя под съмнение самите устои на властта, която у нас получава легитимност само на избори. 

Ако гражданите не вярват в способността на държавата да им гарантира честен вот, те нямат никакво основание да търпят каквато и да е власт над главите си. А това обрича цялата политическа класа на много трудно съществуване.

Затова темата избори трябва да отпадне от дебата засега и кампаниите срещу изборния кодекс трябва да престанат. Промени в закона трябва да се правят само когато всички партии имат съгласие какви да бъдат те, и когато всички лидери осъзнаят, че оспорването на изборните резултати е много крайна мярка, която никога не води до нещо добро.