Ескалацията на напрежението между Вашингтон и Хавана достигна критична точка. Кубинският президент Мигел Диас-Канел излезе с остро предупреждение към САЩ, след като американският лидер Доналд Тръмп публично обяви амбициите си за контрол над карибската държава.

По време на официална церемония по подписване на изпълнителен указ, Тръмп направи провокативно изявление, предадено от ДПА:

„Вярвам, че ще имам честта да превзема Куба. Това би било добре. Това е голяма чест“, заяви той, добавяйки самонадеяно: „Мога да правя каквото поискам“.

В социалната мрежа X Диас-Канел реагира мигновено, определяйки думите на Тръмп като ежедневен опит за насилствено сваляне на конституционния ред. Кубинският лидер подчерта, че страната му ще се противопостави с „несломима съпротива“ на всеки опит за инвазия. Той окачестви действията на САЩ като „ожесточена икономическа война“, целяща колективно наказание на кубинския народ.

Напрежението не е само риторично. Стратегическата позиция на Куба се влоши рязко след безпрецедентната операция на САЩ през януари 2026 г., при която венецуелският президент Николас Мадуро беше арестуван в Каракас и отведен в Щатите.

Този ход имаше двоен ефект:

Енергиен колапс: Хавана загуби най-близкия си съюзник и основен доставчик на субсидиран петрол.

Икономическа примка: Без венецуелската подкрепа и под натиска на засиленото американско ембарго, Куба е изправена пред най-тежката си икономическа криза от Революцията през 1959 г. насам.

Администрацията във Вашингтон целенасочено затяга икономическата примка, за да прекъсне притока на чуждестранна валута към острова. Тръмп многократно заявява, че кубинският режим е „пред колапс“ – теза, която се подхранва от постоянния недостиг на горива и стоки от първа необходимост на острова.

Докато Вашингтон вижда възможност за историческа промяна в региона, Хавана се подготвя за най-лошия сценарий, залагайки на своята идеологическа и военна мобилизация срещу „империалистическата заплаха“.