Николай Василев

И на тези избори проличаха някои от пороците на възприетата избирателна система, макар и различни от тези, които станаха ясни на предишните 6 - 7 избори.

От години (с 0 ефективност) настоявам за промяна в избирателната система, която да доведе едновременно до представителност, персонална връзка между депутатите и техните избиратели, гаранции че никоя партия няма да може да доминира тотално законодателното тяло и мандат за управление даден от избирателите.

На предишните няколко избори бяха избирани сравнително представителни парламенти, но без стабилно мнозинство,. На избирателите не бе даден шанс да посочат кой (от две възможности) искат да ги управлява.

Днес имаме парламент, в който близо 

18% от избирателите няма да бъдат парламентарно представени

 Вероятно повече, защото мнозина гласуваха не за партиите, на които имаха най-голямо доверие, а за такива, за които бяха сигурни, че ще влязат в парламента.

Това е около една пета от избирателите. Гласът на МЕЧ, "Величие", "Сияние" АСП, "Синя България" и дори на вековната БСП няма да бъдат чути в Народното събрание, защото получиха по-малко от 4% от общия вот. Идеята на тази бариера е да гарантира по-стабилен парламент, но както видяхме през периода 2021-2025 г. това изобщо не е гарантирано.

В 52-то НС "Прогресивна България", която получи 44.59% от гласовете ще има 131 народни представители. Което е около 54.58% от депутатските места - или около 10% бонус. Можем да предположим, че повечето от тези 55,41% от избирателите, които не гласуваха за ПБ биха предпочели нея, а не втората - ГЕРБ- СДС (с 13.38%) да управлява. Но не можем да сме абсолютно сигурни, нали? 

Същевременно партии които влязоха в НС също получиха несанкциониран от избирателите бонус. Дали избирателите на МЕЧ, "Величие", БСП и "Сияние" са щастливи, че със своите 13.36% от народния вот ГЕРБ ще имат 16.25% от народните представители? Едва ли.

Преференциалното гласуване

 беше едно от големите завоевания на българската демокрация, но то е доста неефективно. В моя избирателен район имаше листи с 38 кандидати. Не е сериозно. Повечето избиратели нямат свой народен представител. И на тези избори се запазиха "дълги" и "къси" листи и порочната практика кандидати за народни представители да могат да се кандидатират в два избирателни района и ако влязат и в двата, те, а не избирателите да решат кой друг кандидат да стане народен представител.

Какво предлагам от повече от 15 години?

Страната да се раздели на 60 четири-мдатни избирателни райони. Всяка партия или коалиция да може да номинира не повече от четири или максимум пет кандидати и преференцията да е задължителна. Така избирателите ще подреждат листите и голям брой от личните избраници ще стават депутати. Защото бариерата за влизане в НС ще бъде понижена до 1% (колкото е днес за получаване на субсидия). Но ако нито една партия или коалиция не получи половината от гласовете, ще се проведе втори тур, на който избирателите ще кажат дали искат първата или втората партия да получи половината от депутатските кресла. Другата половина ще се разпределят между партиите получили на първи тур повече от 1% от общия вот. 

Ако обаче някоя партия или коалиция на първи тур получи повече от половината от гласовете (нещо, което у нас е постигнато само веднъж - от ОДС през 1997 г, ) то победителката ще получи "само" 121 депутатски места. Така ще се гарантира, че никоя партия или коалиция няма да може да се окопае във властта и използвайки целия държавен ресурс да доминира политическия живот.

Ако се стигне до втори тур, той трябва да бъде провеждан не една, а две седмици след първия. Така първата и втората партия ще могат да се договорят с някои от по-малките партии за коалиции срещу подкрепа на балотажа. На него избирателите ще сравняват два управленски екипа. ще могат да се проведат смислени дебати.

Ако предложената избирателна система беше приета преди 6 години, нямаше да изпаднем

 в политическа криза

 Ако беше приета преди последните избори, можем с почти 100% сигурност да предположим, че ПБ щяха да победят ГЕРБ СДС, но щяха да имат 120 депутатски кресла. А освен ГЕРБ - СДС, ПП и ДБ, :ДПС и "Възраждане', в НС щяха да бъдат представени "Величие", МЕЧ, БСП, "СИяние", АСП ( и може би и "Синя България" (по причини, които споменах). Така парламентът щеше да е по-представителен, не по-малко стабилен и с повече гаранции, че победителите няма да направят във властта това, което Орбан направи в Унгария преди 16 години.

Дебатът за избирателната система е крайно необходим. Може би сега, когато не се очакват скорошни нови избори е времето да се проведе смислена дискусия!