Кукловоди се плашат от собствените си кукли, а НАТФИЗ ясно крещи: „оставка“ на ректора

Юлиана Методиева

Докато правих интервюто за протестите в НАТФИЗ с носителката на престижни актьорски награди Ели Скорчева, не знаех последните новини, опозоряващи ръководството на Академията и нейните прислужници. Актрисата беше твърда като диамант. Каза, случващото се в любимата академия може да има само един епилог. Той е написан на студентските плакати. Оставка!

Новината я произведе във фейсбук профила си Виктор Божинов , режисьор с голям авторитет, любимец на зрителите със сериалите си „Вина“ и „Мамник“ както и екранизацията на „Възвишение“по удивителния роман на Милен Русков, спечелил европейска награда за литература. Изброявам имената и кариерите на Ели Скорчева и останалите двама заради прелюбопитния контраст с 

публичната и творческа "слава" на ректора на НАТФИЗ, 

професора-семиотик Мирослав Дачев(2024). Той е главният герой в драмата със студентските протести, неговата оставка се иска, а ако не я даде, историята може да се завърти на петите си и да стане както стана с княз Фердинанд. Студентите го освиркаха, после той ги наказа, а после университетът остана затворен...

Новината от фейсбук профила на Божинов е наистина вбесяваща. Но за да се открои безобразния й профил, ще дам контекст на онзи, под чиято управленска шапка тя се случва в процеса на студентската съпротива, траеща 17 дни вече.

Сайтът Faktor.bg наскоро съобщи за предстоящата премиера на „Стихотворения – порнографска поема 1968“от дисидентския писател Атанас Славов. Между хората, които си спомнят колко уникален беше той, стои и мемоарното есе на Мирослав Дачев. Излиза, че е бил голям антикомунист, съответно и неговата „правилна“ биография в крайна сметка му се е отплатила с отлична кариера. Дачевата дописка стои в компания от светли имена на „съпротивата“ срещу някогашния режим като Любо Канов и Димитър Бочев. Те обаче, би трябвало да си оскубят косите заради тоталитарните методи на работа със студентите на Дачев. Какъв срам, да си се борил срещу онзи режим лишавал хората от свобода на словото, а днес да ползваш 

репресивни мерки срещу студентите

 защото изразяват на глас мнението си!

Мирослав Дачев управлява НАТФИЗ така, че в последните месеца попиля дисидентския си капитал. Как? С бездействието си за европейската перспектива на катедра „Екранни изкуства“. С това, че е оставил материалната среда в Академията да живее на изпарения и магия. Позволил е ред финансови нарушени и нередности при процедурите за избор на доценти. Особено пикантен вкус остава и определянето на колегата му Калин Гайдаров за председател на Етичната комисия на НАТФИЗ! Гайдаров е дългогодишен шеф на Института по психология на МВР, специалността му е националната сигурност, предотвратяване на "дестабилизация", институционална лоялност. Както се казва, кучешки нюх е имал Дачев, да му даде етиката в ръцете!

И така, какво се случи вчера?

Публикуваното от Божинов писмо(виж) e от преподавателя – кукленик(с извинение за пейоративното звучене) проф. Константин Каракостов, подписано е от колегата му проф. Боньо Лунгов(който не знае много за двамата, може да потърси в официоза на комунистите, вестник Дума хвалби за постановките им в Република Српска и Черна Гора ). 

Ето съдържанието:

“ Здравейте, колеги! Изпращам ви петиция в подкрепа на ректора проф-Мирослав Дачев. Аз и проф- Лунгов вече подписахме, а за ваше спокойствие може да подпишете анонимно, като не кликнете на кутията „споделете името ми в интернет“. За нас, а и за вас, е важно да подкрепим ректора в този момент. Поздрави на всички от Лунгов и мен“.

Истински „демократичен“ виц в публикацията е изречението „за ваше спокойствие може да подпишете анонимно“. Трябва да се голям идиот, за да не схванеш какво ти казват Лунгов и Каракостов. Че подписът под една публична позиция може да има 

последствия за подписващия

 Че младите хора с плакатите и исканията за оставка, са само " беззащитни" от административния апарат студенти. Те, тези момичета и момчета от катедрата по "Екранни изкуства" вече17 дни стоят с лицата си, с имената си, с камери. Лунговци и лунговщината им казва, отсреща сме ние, властта, внимание!

Другият абсурд на писъмцето е идеята за анонимността. Тя, както знаят граждански и правно образованите, е присъща на тайния вот. Защо? Защото той предпазва свободния избор. Но петицията е точно обратното – тя представлява публично поемане на гражданска или професионална позиция! Когато една петиция насърчава анонимност, тя губи част от смисъла си като акт на публична отговорност. Дали е ясно на авторите?

Накратко, писмото на Лунгов/Каракостов не иска подкрепа. То е просто инструмент за институционален натиск. Целта му не е да убеди, а да събере подписи и да покаже "вижте, мнозинството е с ректора"! Ако така ще я карат преподавателите около Мирослав Дачев, ще стане само едно. Дебатът защо протестират студентите от НАТФИЗ може да се превърне в управление на сенки. Анонимността сама по себе си е забранена в демократичните взаимоотношения, защото възпроизвежда една стара институционална култура – културата на позицията без лице! Когато хората изразяват мнението си публично, тогава пазят институцията от задкулисие, не знае ли това Мирослав Дачев, уж антикомунист, уж демократ.

Между другото, в национален ефир професорът-пишман ректор каза, че 

студентите не можели да протестират

Позова се на Закона за академичната автономия и за изискването висшите училища да бъдат деполитизирани. Хайде де! Само хипер уплашен чиновник, попаднал неясно как на ръководен пост, може да се хване като удавник за сламка за тази академична автономия. Тя, по никакъв начин, не означава студентите като граждани да са деполитизирани! Обратната интерпретация е убежище на кукловоди, които се плашат от собствените си кукли.