Хари Хараламбиев

Докато четях „Добър вечер, дами и господа” съзнанието ми беше пронизано от написаното в „Романи – симеотични прочити” от проф. Ивайло Знеполски: „За да ни се разкрие книгата, тя изисква не консумативно, а проблемно четене. Разговорът за нея трябва да преодолее консерватизма на битовото съзнание и да се разположи на нивото на културата.”
Написаното е съотносимо и към мемоарната книга на Асен Агов, която оставя 

трайни следи в съзнанието на читателя

Та е изградена от спомените на един човек, за когото узнавам, че е възтържествувал в живота, че е осъществил своите мечти и въжделения.
Майсторството на Агов проличава в начина, по който са структурирани спомените. Посредством тях той ни въвежда в своите размишления за живота от позицията на журналиста и политика за смисъла на живота, на който е апологет.
„Добър вечер, дами и господа” е книга, която 

вдъхва доверие в бъдещето на хората

Свободната му, запомняща се фраза е сякаш жест, който допълва мисълта и не звучи декларативно, камо ли ораторски.
Чрез мемоарите Агов ни внушава, че у хората има повече неща за възхищение, отколкото за презрение.
На автора не са чужди човешките радости. Подвластен е на женската хубост, обича пътуванията, театъра, бащинството.
От мемоарите узнавам нещо повече за политика Агов. Когато разглежда някой значим политически въпрос, той се превръща в човек на действието. Успява да направи този въпрос ясен, защото има сетива за това.
Той не изневерява на своите възгледи. Нещо повече, гордее се с тях, тъй като са му помогнали да живее мъдро.
Агов не е съзерцател, а човек, който съумява да 

претворява своите идеи и наблюдения

 Той е политик с характер и политическо поведение.
В политиката остава верен на традициите на своето семейство.
Няма да сгреша, ако кажа, че в „Добър вечер, дами и господа” Агов демонстрира елегантност на духа.
Творческата му сила се корени в неговата автентичност и максимална добросъвестност, които му позволяват да бъде свидетел на своето време.
Според Андре Мороа „Ролята на автора е да построи едно жилище, а на читателя – да се настани в него.”
Лично аз се почувствах уютно в жилището, съградено от Асен Агов.