Едвин Сугарев представя книга за блудните синове и тяхното завръщане

На 22 юни от 18.30 в Patches Blues Bar – бара на Васко Кръпката, бул. "Прага" 23, до баня Мадара в столицата ще се състои  премиерата на новата  стихосбирка на Едвин Сугарев „Блудни синове“, издадена от Scribens.

Ключовата тема в „Блудни синове“ е свързана с библейската притча за блудния син – за този, който е напуснал бащиния си дом, за да скита по света, да греши, да пропилее своето наследство, да се сблъска с изпитания и недоимък – за да се върне накрая разкаян от стореното, но и помъдрял от дългия опит – и да бъде приютен в прегръдката на баща си, даващ му своята прошка без колебания. Това е книга за авантюристите, за тези, които не следват утъпканите пътища и които щурмуват континентите на непознатото, но също и книга, която поставя въпроса има ли изобщо къде да се връщаме в днешния рационализиран и бездуховен свят – и ако се върнем, ще намерим ли разбиране и прошка – или само руини от някогашния дом на детството. Книга, която се пита за смисъла от извървяното, а също за това не е ли паметта единствената територия, към която можем да се върнем и която е способна да ни приюти.

Ето какво казва и редакторът на книгата Георги Гаврилов: „Всяка следваща книга на Едвин Сугарев успокоява всемира все повече. Поезията в „Блудни синове“ нежно притваря последните останали човешки рани и

приспива мрака в сън,

равен на временната материя. Спокоен пред бездните, непоклатим пред неизбежното, Едвин Сугарев ни показва, че ужасът съществува, само ако ние така изберем. И ако нищо не е останало от дома при завръщането на блудния син, това не е апокалипсис, а възможност за света, роден от себе си, да се уедини в общо пулсиращо тяло-дух. И ако на сърцето старец няма кой да отвори, когато почука, то е преодоляло смъртта, а ангелът, Буда и светулката, тревата, повеят и Бог, топчицата кал и лястовицата най-накрая са доизплели хамака, в който вселената кротко ще се поклаща.“

Едвин Стефанов Сугарев е роден на 27.12.1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. Носител e на наградата за роман на годината на Фонд „Развитие“ (2004), на голямата награда за SMS-поезия (2005), на специалната награда от конкурса „Биньо Иванов“. Автор е на тридесет стихосбирки, три книги с проза, четири книги с приказки, осем публицистични книги и на стотици статии в периодичния печат. Негови текстове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, каталунски, унгарски, чешки, сръбски, турски, японски, хинди и други езици.