На пръв поглед журналистиката и литературата имат нещо общо - и двете черпят от живия живот. Сядаш пред пишещата машина и се оставяш да кървиш, казвал Хемингуей, когато го питали как пише. 

Когато професионален журналист като Емилия Милчева напише книга с разкази, човек се пита повече или по-малко документална е. “Eла и ме спаси” (издателство “Жанет 45”) съдържа 20 разказа, един от които е дал и името на сборника. Ако очаквате да прочетете “женска книга”, нещо лирично и за душата, ще бъдете изненадани. Това е остра книга и журналистът в нея си личи по злободневните теми -  имигранти, изоставени деца, купени медии, любов и самота, тийнейджърски проблеми, пустеещи села, продажни политици - някои от тях дори може да разпознаете.

Животът е нахлул в разказите,

с грубия си език, с реализъм, от който понякога изтръпваш. Със сигурност е книга, която няма да остави никого безразличен. 

Ето какво казва и самият издател Божана Апостолова:  “Тридесет и две години чета ръкописи. После се радвам на добрите издадени книги. Но днес, в този момент, ви казвам - толкова хубави разкази, като тези на Емилия Милчева, събрани в книгата ѝ "Ела и ме спаси", не съм чела.

Препоръчвам я  на всички вас горещо! Намерете начин да прочетете тази книга и да си доставите истинско удоволствие на душата.

 Може да си я купите, може да я вземете от библиотеката или от приятел, но не пропускайте да прочетете тази книга.

На Емилия Милчева благодаря за изключителните текстове и бързам да ѝ кажа: "Сядай, Емилия и пиши! Ще те издам отново с кеф!"