Димитър Христов

Книгата на българския писател, публицист и преводач Кънчо Кожухаров е най-задълбочен исторически, културологически и социалнопсихологически анализ на российската и съветската история и проследяването им до днешната реалност в Руската федерация. След един дълъг период у нас и в други страни на хвалебствия, заблуди и премълчаване на неудобните явления, авторът търси истината и взаимовръзката между политикознание, социология, литература, езикознание и пр. аспекти, осветляващи градежа и разпада на „империята на злото“, чието съществуване е низ от кръвопролития, терор, беззаконие, нагло присвояване на всичко чуждо и превръщането му в пошлост. С различни научни и художествени методи и подходи Кънчо Кожухаров не се впуска в тенденциозно тълкуване на факти и събития, а ги оставя сами да говорят и надграждат жестоката картина на човеконенавистната доктрина, която създадена веднъж, едновременно ерозира и се възражда чрез агресията и обсебването-унищожаването на други етноси и държави, чрез робското и крепостното покорство на своите поданици, прегърнали псевдомесианската мисия на престъпната власт в Петербург или в Москва.

В полемичен и безкомпромисен дух авторът е сред все още малцината  в сегашната ни литература, които поднасят на читателя неподправени фактите, източниците, твърденията на самите руски историци, учени, писатели и медийни манипулатори, за да използва тяхното отношение към себе си и към околните и да осветли както миналото, така и настоящето на евразийската империя. Демаскирането и изобличаването на лъжите и фалша на руските владетели и техните наследници показва пътя на оформянето и трансформациите на чудовището Московия-Россия-СССР-Российска федерация. 

Кънчо Кожухаров не подхожда злонамерено, той използва разнообразни аналитични похвати, за да

дефинира основните движещи сили и принципи на държавата-агресор,

на властта-насилник, на обществото-жертва на беззаконие и злостна пропаганда, на личността-хищник и проводник на античовешки и средновековни форми на диктат и оцеляване. Събрани и поднесени по този начин в книгата мнения и въпроси за митологемите и идеологемите на империята, очертават страшната перспектива и днешните проекции на държава, която от една страна безнаказано и престъпно ламти да властва не само над своите закрепостени за историята и мрака на всекидневието си поданици, но и над земи и народи, които искат свободен и независим път на национално и демократично развитие.

За жалост, немалка част от българското общество, както и родната историография,  и медиите са заразени от криворазбрано русофилство и съветофилство. Това личи и сега, когато престъпната руска агресия в Украйна е съпроводена от заплахите на Кремъл за ядрена война. Да не говорим за рецидивите на ленинистко-сталинистките-путинистки отклонения от нормалното мислене в ХХI век... Ето защо Кънчо Кожухаров се стреми към обективно и вярно използване на една изчистена от деформациите и историческите заблуди терминология. Съвсем мотивирано той заменя фалшивото и наложилото се у нас име Русия с Россия, руски език с российски eзик, руснаци с россияни и пр. Защото дори езикът не е руски, тъй като това историческо понятие принадлежи на Киевска Рус, на Киевското княжество, което с много столетия предхожда създаването и преименуването на Московското княжество в Россия от Петър I.

Особено интересни в книгата са литературните и езиковедските примери и паралели, чрез които също се изследва народопсихологията на населението в някогашната и в днешната империя, мисленето, социалните, религиозните и политическите деформации на „российския свят“. И трудно бихме могли да възразим на аргументите на автора, който с тревога и негодувание ни изправя пред неудобните и възмутителни лъжи за величието, оказало се добре прикриваната низост на Россия с пословичната ѝ страст да имитира и краде чужди ценности, както и да руши, да забранява изконни човешки постижения и права на своите жители, на окупираните и завладени народи, територии, държави. 
 В книгата са посочени всички източници на информация, автори и цитати, които всеки може да провери. Тази достоверност няма как да бъде оборена и пренебрегната. Но наред с богатия справочен материал и уместните съпоставки, на преден план изпъкват достойната позиция и ерудицията на Кънчо Кожухаров, който в цялото многообразие на информиране и анализ, на изобличаване и демаскиране, включва и средствата на иронията и хумора, на бичуващата сатира, сякаш за да спаси читателя от гибелните чувства и изводи при сблъсъка с истината за российската история и настояще. И успява, вдъхва ни надежда, че доброто може да бъде по-силно от злото.
Искрено се надявам нашите учени, изследователи, писатели и журналисти да направят дължимото, за да бъде българинът информиран и за да се премахнат заблудите, лъжите и фалша от отношението ни към историята и настоящето на квазиимперията, за да не залитаме по криворазбраното русофилство, за да не бъдем проводник и жертва на поредните кървави страници на Кремълската олигархия.

Кънчо Кожухаров и в своята белетристика, и в своята публицистика е доказал силата на своя талант и затова книгата „Империята на пошлостта“ е пример за високохуманна и храбра позиция за отстояване на истината и нравствеността в XXI век.


Б.Р.Важно! Въпреки че повечето големи вериги от книжарници разпространяват книгата, много наши читатели се оплакват, че не могат да я намерят. Авторът е готов да съдейства на всички, които му пишат на адрес kan@gbg.bg.