„Българските киносалони биваха заливани с огромен поток съветски филми, които главно бяха лъжливи и представяха една много изопачена картина на нещата. Когато пораснах малко открих, че в почти абсолютно всички т. нар. съветски филми има един циркаджийски елемент. Тази продукция, с която ние бяхме заливани, действително беше много потискаща в сравнение с беглите лястовички, които се появяваха – американски, италиански, английски филми.“, казва режисьорът Красимир Симеонов, гост на Кънчо Кожухаров в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история".

Красимир Симеонов припомня, че руските и съветски филми бяха на доста примитивно ниво, биполярни, насочени срещу всякакви врагове, като основен враг беше Германия. Във всички съветски филми, посветени на Втората световна война, режисьорът е изчислил, че общият брой на избитите германски войници възлизат на 83 милиона, което е меко казано пресилено. „Изобщо това е характерно - в основата на комунистическата система лежи лъжата. А в изкуството лъжата моментално блесва. Тя, така да се каже, просиява.“
„Руснаците обърнаха огромно внимание своето кино. Направиха навсякъде невероятни студия и заснемаха все повече и повече филми, защото наистина руският народ живееше на доста примитивно ниво. И защо най-важно е киното? Защото отиваш, гледаш и попиваш, и гледаш да не разсъждаваш. Попиваш някаква информация, някаква най-вече агитация, реклама един вид, която е необходима за да могат да им бъдат промити до голяма степен мозъците. И затова най-важно е киното и цирка. За съжаление, те от повечето техни филми направиха циркове. Погледнете филмите на Никита Михалков например, докато филмите на брат му, който отиде в Холивуд, Андрей Кончаловски, там нещата са съвсем по друг начин. Ще кажете: холивудска щампа, но не е точно така.“, разказва Симеонов.

Режисьорът споделя, че руските филми са правени с цел пропаганда и агитация, чисто исторически, те са неверни, неточни и измислени, като за примери дава филмите на Сергей Айзенщайн „Иван Грозни“, който определено е антибългарски филм и „Александър Невски“. 
„Висшата форма на проверка за един филм е да го гледате пак след 10, 20, 30 г. или колкото е възможно. Тогава вече се вижда. Гледайки съветското кино, ние виждаме как една безнадеждно остаряла, разръфана червена завеса на цирка се вдига и се показва мечка, която кара велосипед.“, заявява режисьорът.
Още за лъжите и откраднатите сюжети в руските и съветските филми, такива като „Ирония на съдбата“, „Кавказка пленница, „Операция Ы ” и други интересни факти ще научите от видеото: