В края на годината излезе тематичният брой на вестник ,,Литературен форум“, посветен на 90 годишнината на българиста Петер Юхас. Неговото дело в представяне литературата и историята на България по значимост може да се сравни само с това на един друг голям унгарец и българист през 30-те и 40-те години на миналия век – проф. Геза Фехер.

Събитията в последните месеци на 2020 година неочаквано актуализираха една важна част от творчеството на Юхас: научно изследователската му дейност, събрана в двете му книги

,,Кирил ѝ Методий в българската Моравия" и ,,Тюрко-българи и маджари"

А издирването на автора на единствената статия за книга на Юхас за делото на светите братя, публикувана 2001 г., пак в ,,Литературен форум“, породи обширна кореспонденция между издателя на вестника и проф. Асен Чилингиров от Берлин. Професорът е едно почти неизвестно име за българския читател, което за пръв път така обстойно присъства със свои текстове в културното ни пространство. Роден през 1932 г. в София, от 1965 г. живее в Берлин. Завършил е ,,История и история на изкуството“ (1967-1971). Работи като научен сътрудник в Института за защита на паметниците на културата в Берлин (1971-1998). Има широка научно-изследователска дейност, свързана с многобройни пътувания в Гърция (с Атон), Македония, Сърбия, Румъния, ФРГ, СССР, Швейцария, Италия и Албания.

От 1973 г. до 1998 г. чете лекции по история на българското изкуство в Лайпцигския университет и в Хумболтовия университет в Берлин. Има над 500 научни публикации в областта на средновековната история и изобразително изкуство, както и участия в много международни конгреси и конференции в България, ГДР, ФРГ, СССР, Швейцария и Италия.

Подобно на криминалната нишка в ,,Името на розата“, с издирването на автора-рецензент и инкриминираната по неизвестно какви причини книга на Юхас за Кирил ѝ Методий, и то след 1990 г., се заприда сюжетът за изчезващите неудобни автори, книги, факти и теми от историята ни, което продължава и днес: българската писменост, произхода на българите, Охридската архиепископия, днешна и минала Македония, за фалшификациите и интрепретациите на историята ни под знака на панславизма. Публикацията на проф. Чилингиров съдържа откъси от статии и бележки по ,,Македонския въпрос“ и език и излага  с факти поддържаната от него теза за пътуването на св. Кирил и Методи във Велика (Българска) Моравия, противна на широко разпространената фалшификация, според която светите равноапостоли били изготвили Кирилицата за владетелите и народа на Малка (Чешка) Моравия, а за тях и на "техния език" били превели Светото Писание. В този смисъл в самото начало на Новото хилядолетие в София излиза великолепната и много добре обоснована монография на унгарския българист и славист проф. Петер Юхас, но книгата му практически е иззета от книжарниците и продажбата ѝ спряна. За нея излиза само една, при това много добра и професионално написана статия-рецензия, която също е премълчана – авторът е историкът Невен Илиев – музеен работник във Видин. Чилингиров припомня тази теза на българската общественост и поради разразилия се напоследък спор в България за названието на азбуката "българска", а не "славянска", завършила за сега с решение на Народното събрание в полза на България. Делото на светите братя и разпространението на българската писменост НЕ ПРОДЪЛЖАВА  в другите "славянски" страни и фактически от началото на 11. век прекъсва – в руските земи през следващите 7 века

творбите на българските автори или се унищожават, или подправят,

като фалшифицираните преписи съставят 95 % от цялата руска средновековна "литература". 

Обширно и аргументирано е изследването на Дьорд Арато – бивш директор на Унгарския Културен институт, за употребата на историята с оглед на националните и политически интереси пи по специално – на делото на Кирил ѝ Методий. Всичко това е събрано в 20 страничен брой на първия вестник, в син цвят. 

Останалата част от творчеството на Юхас е отразена във вторият вестник, в който е знаменитата статия на Юхас ,,Историческа истина и политическа реалност“, отпечатана в ,,Литературен фронт“ 1978 г., която се превърна в събитие, защото смело и аргументирано показа древното и близкото минало на Македония, както и тогавашният ѝ статут. В този втори вестник, оразличен с кафяв цвят са и спомените на Юхас за първата му среща с България и българите през 50-те години на миналия век, откъси от документалната му книга ,,Смъртта не е алиби“ за поведението на българските писатели по време на соцепохата, негови статии за Захари Стоянов и  Иван Вазов, Атанас Далчев и Петър Алипиев,  за преводите на Ласло Наги и Петьофи, както  и обширно интервю с Юхас, спомени и мнения на наши писатели и преводачи за него.

Два вестника в един – и така може да бъде назован юбилейният брой на в. ,,Литературен форум“, илюстриран богато със снимки от личния архив на редактора-стопанин Марин Георгиев.
Вестникът излиза с финансовата подкрепа на Унгарския Културен Институт и на писателя Христо Славов – Български Културен Център, София.