Теодора Димов, Портал Култура

Всяка сутрин като отворя очи и видя утринната светлина, първата ми спонтанна молитва е на благодарност за новия ден, който Бог ми дарява. Всичко, което се е случило и предстои да се случи, цялото добро и зло в живота ни, е в този ден – ако го има. Откакто Русия нападна Украйна, наред с благодарността, в първия миг на всеки нов ден, идва и тревогата за измъчения украински народ, който вече една година понася страданията на войната. Над Украйна също изгрява слънцето и започва новият ден, но хората там го посрещат със униние и свито сърце, защото не знаят какво ново изпитание ще им донесе. Защото всеки ден носи тъжни вести за загинали, ранени, осакатени, за бомбардирани градове, за разрушения. Вчера може би се е случило надалеч, но през днешния ден ракетата може да уцели твоя дом.

Утрото често настъпва мрачно и небето е тъмно от облаците на взривовете. Утрото не идва с тишина и песен на разбудени птици, а с тътен от снаряди и ракети, от които птиците се крият, защото се страхуват, също както и хората. Детето се свива в скута ти, притиска се с всичка сила. Децата вече са престанали да плачат, само търсят закрилата на майчината прегръдка. Не плачат и майките, за да не разплакват децата си. Утрото не носи светлина за тези, които прекарват нощите в бомбоубежищата и под земята. Там светлината едва мъждука, защото отдавна няма ток, няма осветление, няма отопление, всеки се завива с няколко завивки и с най-дебелите дрехи, за да издържи на зимния студ. Цели жилищни блокове, цели квартали, дори цели градове са разрушени и обезлюдени, а тези, които не са ги напуснали, живеят под земята.

Тази война е различна от предишните, защото няма фронтова линия – руските ракети бомбардират навред във вътрешността на страната и никой не знае днес накъде ще бъдат насочени ударите. Русия води война с цивилното население, война на изтощение и тормоз, за сломяване на духа, за отмъщение, че се съпротивляват, че не падат на колене, за лишаване от всички възможности за живот. 

Като спре токът, животът става невъзможен 

без отопление и осветление, спира и водата, спират и асансьорите между етажите, транспортът, телефоните, машините във фабриките, затварят училищата, детските градини. Хората свикват да живеят в тези условия, научават се да се справят, не роптаят, защото еднакви лишения търпят всички. Всички мобилизират силите си, за да си помагат. Войната е сплотила хората. Дори заседналите в асансьорните шахти не изпадат в паника, защото знаят, че техниците ще дойдат до 20-30 минути. Железопътните линии се бомбардират, но се ремонтират за броени часове и влаковете се движат почти без закъснение. Сплотеното общество преборва дори корупцията, която беше на високи нива, както във всички страни от бившия комунистически блок.

В навечерието от годишнината от руската агресия в Киев се проведе среща на върха Европейски съюз – Украйна. Подобен безпрецедентен форум се провежда за първи път в държава, която е във война. Разговорите се състояха  на фона на вой от сирени. Европейски политици може би за първи път в живота си чуват такъв вой, но той вие в ушите на украинците вече една година, ден и нощ, и буди украинските деца вместо училищен звънец. В много  европейски градове се провеждат демонстрации в подкрепа на Украйна. Други демонстранти призовават да не се помага на Украйна.

Обществата навсякъде са разделени

И едните, и другите са против войната. Едва ли на планетата има и един човек, който да каже, че войната е нещо добро. Помощта за Украйна не е подкрепа на войната, а подкрепа за украинците да се защитят. Затова европейските политици обещаха, че подкрепата и помощта за Украйна няма да престане. Украинците винаги са били народ със силна християнска вяра. Така е още от апостолски времена, когато свети апостол Андрей Първозвани е кръстил първите християни на древна Скития около устието на Днепър. Гонението на християните по време на болшевизма не сломи вярата на народа от тези земи. Първият новомъченик, разстрелян на 7 февруари1918 г. до стените на Киево-Печерската лавра, е Киевският митрополит Владимир. Днес също виждаме кадри с много разрушени храмове, но храмът в душата устоява и молитвата в него се усилва. Прибавяме и ние своята молитва за избавление на украинския народ от бедствието на войната.

Господи, Който откликваш на молбите на тези, които търпят лишения и несгоди, на тези, на които Ти си останал последната надежда, не ги лишавай от закрилата си, от подкрепата си и от помощта си. Закриляй ги, както майка закриля детето си. Подкрепяй ги, както син подкрепя немощния си родител, помагай им, както верен другар не оставя приятеля си в беда. Просветли тези, които в мрака просят Твоята светлина, бъди топлина за зъзнещите в зимния студ, утолявай глада и жаждата на бедстващите без храна, без вода, без покрив, без препитание. Дай утеха на майките и бащите, изгубили децата си, които са били пронизани от куршуми и разкъсани от снаряди, докато са отстоявали свободата на отечеството си. Бъди учител и закрилник на децата, останали без родители, на децата, чиито училища са разрушени, чиито учители са убити или мобилизирани, учи ги на вяра, на родолюбие, на честност, на смелост и на доброта.

Защото родината има смисъл да се брани

когато тези добродетели живеят сред хората. Укрепвай, Господи, духа на войниците, които в окопите бранят родината си, за да съкрушат онези, които са надигнали оръжие срещу народа им и искат да го покорят. Прогони от тях всеки навей на боязън и малодушие и ги удостой със смелост и доблест. Бъди им твърдиня и щит. Дай им подкрепата, която си дал на Давид срещу Голиат. С Твоята сила, Господи на силите, ги води към победа и ги върни живи в домовете им. Чуй, Господи въздишките на майките и избави от гибел техните чеда, чуй плача на децата и запази живота на техните бащи. Изпрати им Твоя ангел, който да ги подкрепи. Посрами враговете им, които са вдигнали оръжие срещу тях. Благослови миротворците, които Ти си нарекъл синове Божии, благослови техните усилия за истински мир, установен на основите на справедливостта, а не наложен със сила.

Защото на Тебе се уповаваме и на Тебе отдаваме слава вовеки. Амин.