Проф. Мюмюн Тахир 



          Нам ни е нужен един приятелски народ на Балканите.   Българският народ   географски, политически и икономически   най-добре отговаря на нашите нужди.  

          Една дружба между двата народа ще направи вас   и  нас по-силни и по-независими.

          Турция и България трябва да бъдат  приятели. Който  е  против България, той е и против Турция.

                                                                                                Мустафа   Кемал АТАТЮРК 

              За Мустафа Кемал Ататюрк – основател и пръв президент на Република Турция, военен, изтъкнат реформатор и държавник, радетел за мир, разбирателство и сътрудничество между народите, е писано много не само в турския печат. Броят на проведените и публикувани изследвания за него надхвърля хиляди и този брой нараства с всеки изминал ден. Възможно е да се намерят множество произведения, публикувани за Ататюрк на всички световни езици. Ласкаво за него се изказват видни политици и държавници от световен мащаб. В енциклопедията „100 личности. Хората, които промениха света“ пише: „Зад легендата Ататюрк стои човек с независим дух, движен от патриотизъм, в който сега се опитваме да вникнем, връщайки се назад във времето, в една епоха, формирала до голям степен неговия мироглед. Какъв е Ататюрк като човек: „Има двама Мустафа Кемал. Единият, от плът и кръв, стои пред нас и той е смъртен. Другият е във всеки един от нас. Той отиде до най-отдалечените части на страната си, за да разпространи идеалите, които защитава дори с цената на живота си.“ Алберт Айнщайн казва на проф. д-р Мюнир Юлгюр, който го посещава в университета в Принстън, Калифорния през 1949 година: „Вие имате най-великия лидер в света“.  Ататюрк е изключителен държавник, за което засвидетелстват думите на Уинстън Чърчил: „Сълзите, които лее за него целият народ, са нищо за този голям герой и баща на Турция. И няма никакво съмнение, че Ататюрк е един от най-големите държавници на XX век.“ У. Чърчил продължава: „След смъртта на Ататюрк, светът вече не е същият“.  Проф. Петър Митяев, ръководител на ориенталския отдел при Народната библиотека в София, участва  на Третия турски езиков конгрес от 24-31 август 1936 година, където  се среща с Кемал Ататюрк, разказва за удивлението и възхищението си от него: „Имах рядката чест и случай да му бъда представен в двореца Долма бахче на брега на Босфора, където през течение на седем дни протече и конгресът. Бях го виждал дотогава само по портрети и картини. Каква разлика обаче между картина, портрет и действителност. Строго лице, поглед – завладяващ, говор – отсечен, рязък, наблягащ на всяка дума, като гледаше събеседника си право в очите, сякаш го хипнотизираше. С една реч личност, която покорява, омагьосва от първо поглед. Разговаряше с на с такъв жар и жестове, че просто ни обезоръжаваше и ние предпочитахме  той да говори и да ни убеждава. Конгресът продължи една седмица и той не пропусна нито едно заседание и пръв заемаше мястото си преди започване и по време на  почивките разговаряше както си с нас, така и с турските делегати.“ По време на една от почивките каза: „С вас, българите, нас ни свързва дълго минало, не особено приятно напомняне за вас, а може би и за нас. Нека не си спомняме за това.  Аз уважавам вашия народ за неговата предприемчивост и досегашни успехи и му вещая голямо бъдеще. Всички народи са добри и при добро желание на техните ръководители, между тях винаги може да има мир и разбирателство. Немският изследовател Дърк Трондъл в книгата си „Mustafa Kemal Atatürk: Mythos und Mensch – Persönlichkeit und Geschichte: Biographische Reihe“, издадена през 2020 г., пише: „Един от най-забележителните политици на XX век е Мустафа Кемал, основател и президент на новосъздадената Турска република от 1923 до 1938 г. През 1934 г. Великото национално събрание на Турция му дава почетното име „Ататюрк“, което означава „баща на турците“, като признание за изключителните му заслуги към Турската република.“ Не крие възхищението си от Мустафа Кемал Ататюрк и Клаус Крайзер, който в книгата си „Atatürk: Eine Biographie“ от 2014 година подчертава: „Образът на Ататюрк е вездесъщ в Турция и до днес. Култът към личността около далновидния и решителен мъж с шапка от агнешка кожа, който впечатлява еднакво западните и източните наблюдатели, започва още приживе. Срещу съпротивата на победителите в Първата световна война той се бори за независимост и през 1923 г. провъзгласява първата турска национална държава.“
            Посланията на Ататюрк имат общочовешко значение. Той черпи своите аргументи и основания от европейския хуманизъм. Идеите му представляват предпоставка за европейска интеграция на страните от Югоизточна Европа. Не е лишено от основание твърдението, че много от идеите на Мустафа Кемал Ататюрк за организиране на национално-освободителната борба на турския народ и проведените по-късно реформи се раждат в България. Известно е, че от 27 октомври 1913 до 2 февруари 1915 година Мустафа Кемал е военен аташе на Османската империя в България,  където полага основите на  приятелските отношения между българския и турския народ с вярата двата народа да живеят в мир, разбирателство, добросъседство и добро бъдеще.

            Мустафа Кемал Ататюрк е роден на 19 май 1881 г. в Солун.  Родната му къща се намира в Касъмие махалеси, на бул. „Ислаххане“ и днес е музей. Майка му се казва Зюбейде, а баща му Али Риза. Рожденото му име е Мустафа, името Кемал му е дадено от учителя му по математика. Фамилното име Ататюрк е присъдено от Великото Национално събрание на Турция през 1934 г. Завършва елитното начално светско училище „Шемси Ефенди“. После учи в Солунската военна прогимназия и отбелязва блестящи успехи. По-късно се записва в Средното военно училище в Битоля. След като го завършва, постъпва в кавалерийското отделение на Висшето военно училище „Харбие“ в Истанбул. Четири години след това вече е във Военната академия в столицата на империята и я завършва като генералщабен капитан.
      На 19 май 1919 г. от Самсун, черноморски турски град, започва гениалната страница в живота на Мустафа Кемал – създава  и организира национално-освободителното движение на турския народ и спасява Турция от империалистическото заробване.  На 30 октомври, на борда на английския крайцер „Агамемнон“ в Мудроското пристанище Османската империя подписва унизителното Мудроското примирие. С него империята излиза от Първата световна война. На нея са наложени непоносими условия: предвижда се окупация на всички стратегически пунктове в страната, армията се разпуска с изключение на малки поделения за осигуряване на реда; Босфора и Дарданелите се отварят за кораби на Антантата, включително и посредством окупация. Скоро в Турция навлизат английски войски, които окупират богатия нефтен Мосулски вилает и Александрета. Установяват контрол над Анадолско-Багдатската железопътна линия, както и над черноморските и средиземноморските пристанища. Френската армия окупира областта Адана и установява контрол над Източния Тракия. Под прикритието на английската, френската и американската флота на 15 май 1919 година гръцките войски окупират Измир. Мудроското примирие е заменено със Севърския договор, тежък като Ньойския, според чиито клаузи територията, която остава на Турция представлява малък участък между Анкара и Черно море. Една територия, лишена от естествени богатства, промишленост, комуникации и въобще всички условия и средства за самостоятелно съществуване. Този договор не влиза в сила, тъй като избухва национално-освободителната борба на турския народ за независимост, водена от бащата на турците Мустафа Кемал Ататюрк. Той мобилизира бойния дух на новосъздадената от него турска армия, подготвя народа за генерално настъпление и нанася окончателен удар на окупационните сили. Командваната от него армия разгромява гърците и на 9 септември 1922 година победоносно влиза в Измир. На 11 септември се подписва примирие между Анкарското правителство и Антантата, по силата на което войските на Съглашението се оттеглят от Истанбул и зоната на проливите, а гръцката армия – от Измир и Източна Тракия. На 24 юли 1923 година в Лозана – Швейцария, се подписва нов мирен договор между нова Турция и държавите от Антантата, с който тя получава международно признание.
              В Голямото си слово („Nutuk“) Ататюрк казва: „През май 1919 година пристигнах в Самсун. Датата беше 19-ти. Общото състояние на нещата беше плачевно. Държавите, с които заедно воюваше Османската империя бяха загубили войната. Водачите на нашата разпадаща се империя бяха подписали с победителите един неравностоен договор за мир. Дългата война беше взела неимоверно много жертви. Народът беше гладен и уморен. При това положение можеше да се вземе едно единствено решение: да се създаде без уговорки нова турска държава. Това беше намисилено като идея по пътя от Истанбул за Самсун. Още първите ни стъпки след това бяха подчинени на тази идея. Самочувствието, достойнството и даденостите на турчина са много. Такъв народ не можеше и не трябваше да живее под какъвто и да чужд диктат. Беше по-добре да изчезне от земята, отколкото да се намира в това унизително положение.“ В резултат на успешната освободителна война са прогонени окупаторите, а върху развалините на Османската империя се създава Турската република, която получава международно признание с Лозанския договор от 24 юли 1925 г.

      Забележителните и великите исторически реформи на Кемал Ататюрк след победата на Кемалистката революция са: с  решение на Великото национално събрание на Турция от 1 ноември 1922 година се отхвърля султаната – с този акт се слага край на 623 – годишното господство на Османската династия (1299-1922). На 29 октомври 1923 година е провъзгласена Турската република. Сто топовни салюта възвестяват нейното начало. Мустафа Кемал е избран за президент на Първата турска република. Но халифатът продължава да съществува – от 1517 година, след завладяването на Египет от султан Явуз Селим,  султанът-халиф е ръководител на ислямския свят, а османската военно-феодална държава – пазител на ислямските принципи. На 3 март 1924 година Халифатът след 407-годишно (1517-1924) съществуване е ликвидиран и членовете на Османската династия са прогонени от страната. На същата дата през 1924 година се приема Закон за образованието, по силата на който всички образователни и възпитателни дружества минават под контрола на държавата. Създава се Министерство на просветата. На 24 май 1924 година е приета новата конституция на Турция. Тя съдържа съвременни демократични принципи. Член 1-ви гласи: „Турция е република, официалният език е турският, столицата й е Анкара. Властта произтича от народа и принадлежи на народа.“ Тук са посочени шестте принципа на Кемализма като теория и практика, приети от управляващата Народно-републиканска партия през 1931 година: републиканство, национализъм, народничество, етатизъм, лаицизъм и революционност. Със закон от 25 ноември 1925 година се забранява носеното на фес, тюрбан, таке и пр. По силата на приетия  на 3 ноември 1925 година закон се закриват теккетата и тюрбетата. На 26 декември 1925 година се въвежда ново летоброене – отказва се от календара Хиджра и се приема Григорианския календар. На 4 октомври 1926 година се приема на Закона за турското гражданство. На 1 ноември 1928 година се извършва реформи в езика и правописа – от арабица се преминава на латиница. Тежките конструкции на османо-турския държавен език, упражняван от държавната администрация и учените биват изоставени. След 1928 година, когато е изоставена арабицата и турците започват да си служат с новата азбука на основата на латиницата, започва активно изчистване на турския език от арабската и персийската лексика и се въвеждат нови собствени думи, издирени на основата на проучвания и събирателство от народните говори или изкуствени създадени от свои, турски корени. На 21юни 1934 година се приема Закон за фамилните имена. През 1925 година в Измир се приема специален законопроект за възстановяване и подем на икономиката… .
            Кемалистката революция обхваща всички компоненти на европейската цивилизация, побираща в себе си социални, икономически, културни, юридически и политически аспекти. В това се състои особеността на националната революция в Османската империя. Целта на Кемал Ататюрк обаче е западната мисъл, култура и светоглед да бъдат пречупени през призмата на турските традиции. По този начин не се извършва сляпо копиране на всичко западно, а се получава нещо по-богато и ценностно. Не е случайна мисълта на Мустафа Кемал, че нито една нация не може и не бива да копира ценностната система на друга нация, защото ще се обезличи и ще изчезне като народ от лицето на земята. Щастието на дадена нация може да е нещастие за друга. Затова, когато се търсят пътища към новото, трябва много внимателно да се огледа и прецени всичко, което е създало човечеството. Но основата си остава в нас, без нея не можем да изградим нищо съществено.

           Девизът на Ататюрк „Мир в страната, мир в света“ става основен принцип в турската вътрешна и външна политика. Във вътрешно-политически план  това означава равноправие за всички турски граждани, защита на техните социални, политически, икономически права без изключение и пр. Във външно политическо отношение – изключване на войната като средство за решаването на възникващите конфликти.
        Въпреки че е бил голям военачалник и е участвал в много военни битки, Ататюрк мрази войната. По повод заплахите на италианския министър-председател Бенито Мусолини в Рим, който нарича Средиземно море „Маре нострум“, Ататюрк казва: „Аз се страхувам от войната, защото знам какво е война, а Мусолини не се страхува, защото няма понятие от война… Този човек ще ме принуди някой ден отново да обуя чизмите… Ще дойде ден, когато Мусолини ще бъде обесен от собствения си народ“. Кемал Ататюрк се дразни от някои претенции на италианците към източното Средиземноморие. В един разговор с него италианският посланик за сетен път споменава този въпрос. Ататюрк го изслушва внимателно, после иска извинение и излиза. След малко се връща с маршалска униформа, за първи път след обявяването на републиката:
         – Сега може да продължите – обръща се той към посланика. Италианецът предпочита на мълчи.

          Мустафа Кемал нарича Хитлер „пътуващ тенекеджия“ и когато прочита „Моята борба“ казва, че му се повдига от грубия език и налудничавите мисли на нейния автор.
             На един прием в Анкара френският посланик Конт дьо Шамбру напомня  на Мустафа Ататюрк, че е роден там, където се е родил преди векове Александър Македонски. Лидерът на Кемалистката революция и големият реформатор му отговаря, че тук свършва всяка прилика и продължава:
          – Александър Македонски покори цял свят, а аз не извърших такова нещо, той е забравил отечеството си, а аз никога не бих го направил .
             Кемализмът категорично отхвърля както тоталитаризма, така и фашизма като теория и практика, осъжда и  идеологията на класовата борба и шовинизма. Веднъж след завръщането си от Италия депутатът Реджеб Пекер прави рапорт до Мустафа Кемал, в който предлага в Турция да се прилагат някои от основните принципи на фашистката система в Италия. Ататюрк, след като преглежда рапорта, казва: „Това може да направите след моята смърт.“
          Кемал Ататюрк предусеща наближаването на нова война. „Ще има нова световна война (Втората световна война), казва той. В резултат на нея ще настъпи коренно изменение на ситуацията в света и на съотношението на силите. На 27-29 октомври 1932 година пред американския генерал Мак Артур той говори за това как ще се развият събитията в Германия след време. Заявява, че войната ще избухне около 1940-1946 година. В тази война италианците няма да имат успехи, Германия ще бъде победена, а най-много облаги ще има Съветска Русия.

        Завоевателните амбиции на Германия и Италия безпокоят много Кемал Ататюрк и той предприема редица стъпки за създаването на бариери срещу тях. Една от тези идеи е създаването на Балкански съюз. Намеренията  му е да изгради този съюз са продиктувани от желанието му да неутрализира влиянието на външните сили на Балканите.
     Смятам, че сега на Балканите повече от всякога е необходим лидер с качествата, които притежава  Кемал Ататюрк като целеустременост, далновидност, последователност; интелигентност, ерудиция, обща култура; задълбоченост, трудолюбие, жажда за самоусъвършенстване, организираност, решимост и упоритост в постигане на целите, оригиналност и умение да се поема риск при решаването на възникналите проблеми; общителност, енергичност, комбинативност, способност за генериране на нови идеи, инициативност; дисциплинираност, уравновесеност на характера, авторитет; надеждност, самоконтрол, чувство за дълг; силно развито чувство за отговорност; способност да се влияе на поведението на другите; умение да се поемат върху себе си последствията от действията и решеният. С тези свои лидерски качества той би могъл да бъде  пример на всички  нации в стремежа им да живеят в условия на мир и разбирателство. 
          Този текст е желание и надежда  ние, децата и внуците ни, да живеем в свят, в който никога да няма грохот на оръжия, кръв, сълзи…