Днес отбелязваме 172 години от рождението на българския революционер и поет Христо Ботев - национален герой, революционен демократ, поет, журналист. Роден е в Калофер на 6 януари (по нов стил), 25 декември (по стар стил), през 1848 г.
През 1863 г. с помощта на Н. Геров заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора Одеска гимназия. През 1865 г. Ботев напуска гимназията и се свързва с руските революционни среди. Заради произнесената от него реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий е принуден да напусне Калофер и заминава отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса.
След това се прехвърля в Румъния, като отначало се установява в Букурещ, а после в Браила и работи като словослагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През лятото на 1868 г. Христо Ботев се приготвя да мине в България с четата на дядо Жельо войвода (Ж. Чернев), на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението си "На прощаване". След като по различни причини преминаването на четата в България се осуетява, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да прекъсне образованието си.
В края на април 1871 г. Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ. Започва работа в печатницата на Л. Каравелов и става негов съратник в редактирането на в. "Свобода", след неговото спиране през 1873 г. - и на в. "Независимост".
През 1873 г. Ботев започва издаването и на своя втори самостоятелен в. "Будилник". На 8 декември 1874 г. той започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". По такъв начин след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, той застава начело на БРЦК . След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г.
БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание в България. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. След избухването на Априлското въстание през 1876 г. Ботев застава начело на чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
Творчеството на Христо Ботев оставя белег в сърцата на всички родолюбци и патриоти. Сред най-известните му произведения са “Майце си”, “Към брата си”, “На прощаване”, “Елегия”, “Делба”, “До моето първо либе”, “Хайдути”, “Пристанала”, “Борба”, “Странник”, “Гергьовден”, “Патриот”, “Хаджи Димитър”, “В механата”, “Моята молитва”, “Зададе се облак темен”, “Ней”, “Обесването на Васил Левски”, “Защо не съм…?”, “Послание” и др.
Фактор
През 1863 г. с помощта на Н. Геров заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора Одеска гимназия. През 1865 г. Ботев напуска гимназията и се свързва с руските революционни среди. Заради произнесената от него реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий е принуден да напусне Калофер и заминава отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса.
След това се прехвърля в Румъния, като отначало се установява в Букурещ, а после в Браила и работи като словослагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През лятото на 1868 г. Христо Ботев се приготвя да мине в България с четата на дядо Жельо войвода (Ж. Чернев), на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението си "На прощаване". След като по различни причини преминаването на четата в България се осуетява, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да прекъсне образованието си.
В края на април 1871 г. Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ. Започва работа в печатницата на Л. Каравелов и става негов съратник в редактирането на в. "Свобода", след неговото спиране през 1873 г. - и на в. "Независимост".
През 1873 г. Ботев започва издаването и на своя втори самостоятелен в. "Будилник". На 8 декември 1874 г. той започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". По такъв начин след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, той застава начело на БРЦК . След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г.
БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание в България. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. След избухването на Априлското въстание през 1876 г. Ботев застава начело на чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
Творчеството на Христо Ботев оставя белег в сърцата на всички родолюбци и патриоти. Сред най-известните му произведения са “Майце си”, “Към брата си”, “На прощаване”, “Елегия”, “Делба”, “До моето първо либе”, “Хайдути”, “Пристанала”, “Борба”, “Странник”, “Гергьовден”, “Патриот”, “Хаджи Димитър”, “В механата”, “Моята молитва”, “Зададе се облак темен”, “Ней”, “Обесването на Васил Левски”, “Защо не съм…?”, “Послание” и др.
Още от Арт Фактор
Девет години зад решетките на комунизма: историята на Михаил Петков в „Задържано време“
Днес ще бъде премиерата на книгата, която макар и мемоарна засяга само периода, в който авторът социалдемократът Михаил (Мишел) Петков попада под ударите на комунистическия режим още като младеж
Кошмарен сън в лятна нощ
Преди сънят да ме повлече, успявам да изключа телевизора…
Оркестър "Дианополис" поднови концертите с класическа музика за бебета и малки деца
„Многобройни изследвания показват, че ранният досег с класическата музика оказва благоприятно влияние върху развитието на децата и може да подпомогне изграждането на музикален усет и по-богато светоусещане.“