Сценична версия и постановка: Клара Армандова,
Музика: Добромир Кисьов;
Участват: Албена Колева, Луизабел Николова, Мария Кацарова и Илияна Гатева

Елена Рашева

Спектакъл, който привлича не само окото, но и мисълта и те кара да вникнеш по-дълбоко в причините формиращи човека бе с първа премиера в „Сълза и смях”. Това, което прави постановката уникална, е ясната аналогия на сценичното действие с живота ни тук и сега. 
Светът, който режисьорът Клара Армандова създава на сцената, ангажира вниманието на зрителите както със своята примамлива театрална зрелищност и неочаквани темпоритмови промени, така и със задълбочения анализ на поведението на 

четири жени, разкъсвани от страсти, копнежи, ревности, угризения, омраза и любов

 Всяка от тях познава дъха на свободата, макар и да е заключена в клетката на отчуждението и изолацията. Тук в никакъв случай не се визира изолацията по повод на пандемията, а се изследва капсулирането, което много често хората в съвременните общества си самоналагат, мислейки, че по този начин се предпазват от агресията на външния свят. 

Главната героиня – Беатрис (Албена Колева), отключва и заключва вратата към улицата с един огромен ключ, който е вдянат като гривна на китката й, а дъщерите й не могат да излязат без тя да им отключи. Ефектът на тази оригинална картина на самоналожено отшелничество е подсилен от музикалната и звукова среда, създадена от композитора Добромир Кисьов. 
Албена Колева изгражда умело образа на Беатрис в богатото разнообразие от раздиращи я страсти и адски смешни страхове. Луизабел Николова в образа на Рут впечатлява с вихрените изблици на емоция и жестокост, лутаща се сякаш между сянката на една отминала мрачна тайна, на границата между лудостта и нормалността. Мария Кацарова (Матилда) е очарователна в своя наивитет. Илияна Гатева е незабравима в ролята на старицата Нени, която контрастира с едни на пръв поглед отвлечени реакции, но абсурдно адекватни на фона на всичко случващо се в тази къща „на отчуждението“.
Зрителят е предизвикан да си зададе въпроса защо това семейство страда? И 

дали страданието може да се забрави само с припяването на Коледната песничка?

 Или там се крие надеждата, че все още не всичко е загубено?
А отговорите, които всеки зрител може да си даде, след като види тази запомняща се постановка, наподобяват „парченца от слънце и облак”, като светлите и тъмните моменти от нашето житие.

Б.Р. „Парченца от сльнце и облак“ ще има втора премиера в Нов театър НДК на 4 декември от 19:30 часа
Билети – на касата на НДК и grabo.bg