На 3 април т.г. в Ректората на българската Алма Матер ще се проведе срещата-дискусия, озаглавена „Патология на едно честване“. Анонсът посочва, че дискусията е по повод злоупотребите около 80-ата годишнина от „спасяването на българските евреи“.

Поставянето на кавички на израза спасяването на българските евреи не е случайно.

Всеки един от участниците в дискусията е сред апологетите на идеята, че през Втората световна война България не е спасила българските евреи, а е извършвала държавен и системен антисемитизъм, който продължава и до днес. Разбира се, срещу тези научно неиздържани твърдения стоят десетки реномирани международни автори като Фдерерик Чери, Майкъл Бар-Зоар, международната еврейска общност и всички солидни историци, които поддържат тезата, че спасението на 50-те хиляди български евреи е безпрецедентен урок по хуманност в най-мрачните времена на Холокоста.

Налице е въпросът, защо държавният университет „Св. Климент Охридски“ става

трибуна на псевдонаучни и антибългарски тези

За да се отговори на този въпрос трябва да се видят кои са участниците в събитието. Като лектори са посочени Румен Аврамов (икономист), Александър Везенков (историк), Иванка Гезенко (архивист), Еми Барух (журналист), Стефан Дечев (историк) и Стилиян Йотов (философ). Домакин на мероприятието е Културен център „Св. Климент Охридски“ с председател проф. Александър Кьосев.

Правилата на Софийския университет повеляват, че залите могат да се ползват от административните звена безплатно. Макар темата да е в компетенциите на Исторически факултет, домакин на събитието е Културният клуб към Философски факултет. Не става ясно защо мероприятието не се домакинства от ресорния по темата факултет. Ръководител на културния клуб е проф. Александър Кьосев (културолог), който е в една катедра с ректора на Алма Матер проф. Георги Вълчев. Проф. Александър Кьосев е известен в академичните среди като защитник на тезата, че македонският език е книжовен, а българският – изкуствен (https://bgnes.bg/news/za-aleksand-r-k-osev-makedonskiat-ezik-e-knizhoven-a-b-lgarskiat-izkustven/).

Румен Аврамов е икономист и самозван историк. През 2012 г. със съдействието на Българския хелзински комитет (БХК) той издава книга „Спасение“ и падение“ (само спасение в кавички, бел.авт.), в която защитава тезата, че в България е имало държавен антисемитизъм. По повод книгата му, БХК стига и по-далеч като казва, че България е извършила геноцид върху евреите. Разбира се, нормален учен и читател не може да си обясни как тези заключения се вписват в международно признатия факт, че България е единствената страна в континентална Европа, която спасява цялото си еврейско население по време на Втората световна война.

Подобни са тезите и на останалите специалисти по темата за българските евреи.

Стефан Дечев е преподавател в Нов български университет, който освен с антибългарките си тези, се прочу в общественото пространство с това, че обвини Югозападния университет в Благоевград в издаване на фалшиви дипломи. От разразилия се скандал не стана ясно защо Дечев не е сигнализирал за нарушенията още докато е работил там, а веднага след като се е устроил на ново място.

Еми Барух е журналист, която наскоро издаде книга „"За евреите и други демони. Епохи, етюди и есета", където също се застъпва тезата, че България изопачава Холокоста „поради морална несъстоятелност и социална незрялост“.

Историкът Александър Везенков е известен с това, че осен на тезата, че България трябва да признае вина за депортацията на евреите, тя трябва и да следва политика на безусловна подкрепа за европейската перспектива на Скопие, без значение липсата на реформи в страната и системното погазване на правата на човека на българите там.

Не става ясно какъв ще е приносът на философа от Софийския университет Стилиян Йотов, но справка показва, че той, заедно Румен Аврамов, Стефан Дечев, Еми Барух и Александър Везенков на 20 февруари т.г. са подписали Призив „Българската държава да признае публично, искрено и безусловно отговорността си, като поднесе извинение за гоненията и за депортирането на евреите през годините на Втората световна война“.

Тезите на всички участници в дискусията напълно

съвпадат с антибългарските тези на сръбската пропаганда,

които са официална политика на властите в Скопие. В Северна Македония трагедията на депортираните от нацистка Германия евреи от Скопие, Битоля и Щип се използва, за да се създаде образ на всички българи като окупатори, нацисти, фашисти и убийци. Целта на пропагандата е чрез език на омразата да се стигматизират българите, като им се изгради субчовешки образ на абсолютното зло. По този начин, всеки който се заяви като българин, автоматично получава стигмата фашист, окупатор, убиец. Така репресивния апарат не само потиска българското самосъзнание в Северна Македония, но и оправдава всяка репресия срещу българите. Нещо повече, езикът на омразата и репресиите върху българите се глорифицират и срещат обществена подкрепа. Ключова роля в тази античовешка политика играят специалните служби и репресивния апарат в Скопие, които очевидно контролират вече не само обществото в Северна Македония, но са създали и сериозна поддръжка сред академичните среди в България, включително и в Алма Матер.

Показателен е фактът, че нито един от гореспоменатите участници в дискусията в Алма Матер никога няма да бъде видян да критикува институционалната политика на фалшифициране на историята в Северна Македония и Сърбия. Никой сред тези участници не е осъдил побоя срещу Християн Пендиков от Охрид или палежа на културния клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. Няма да ги видите и да критикуват фалшивия вагон с надпис БДЖ, поставен в Мемориалния комплекс на Холокоста в Скопие.

Същите тези историци и общественици миналата година подписаха Възвание, с което казаха, че спасението на българските евреи е дело на „малка група хора“, като цинично игнорираха приноса на българските държавници, политици, общественици, интелектуалци, свещеници и граждани, и като цяло на българското общество, благодарение на които България единствена успя да спаси всички свои евреи.

Алма Матер, със съгласието на нейния ректор, проф. Георги Вълчев, стават съучастници в провеждането на едно политическо, антибългарско по своя характер мероприятие, което е прикрито като академично.

Без съмнение това умело ще бъде използвано в Скопие, където ще се покажа, че дори самите българи, в тяхната Алма Матер, твърдят че в България е имало Холокост. Това без съмнение ще доведе до продължаване на политиката на оправдаване на репресиите върху българите в Северна Македония. /БГНЕС

Последвайте Faktor.bg в