Руското посолство в София с шеф Елеонора Митрофанова забъркаха поредната мръсна интрига. Този път цел на подлите им игри се оказа покойният майстор на българската скулптура Любомир Далчев. Паралелно с откритата в Софийска градска галерия  на възпоменателна изложба „Неспокойният дух“ посветена на 120 години от рождението на твореца, Руското посолство съобщи преди дни на страницата си, че монументалната творба „Ранен командир“, отново е върната след реставрация в градската среда на Москва. 

Ето пълния текст на съобщението, пометено на 23 август: „Скулптура "Ранен командир", автор на която е българският майстор Любомир Далчев, беше върната на мястото си в московския район Северно Измайлово след проведена реставрация.

Паметникът е посветен на подвига на съветските войници по време на Великата Отечествена война 1941-1945 гг. "Ранен командир" е бил подарен от България на Москва през 1977 г. и поставен до кинотеатъра "София".
Скоро територията до скулптурната група също ще бъде облагородена.“

Според наши източници първоначално руснаците са имали намерение да премахнат от градската среда на столицата си композицията на българина. Поне така се говорело сред сънародниците ни след като „Ранен командир“ изчезнала от района на кинотеатъра. Вероятно по-късно са решили, че връщането й ще има добър пропаганден ефект и ще напомня, че големият творец, който избяга със семейството си от комунистическа България и издъхна в САЩ, е възпявал комунизма и идеологията му, служил е с творчеството си на червената пропаганда. Замисълът вероятно е и доста по-дълбок, защото покойният Далчев е и един от авторите на фигурите на паметника на съветската армия в София. Българи настояват от години за премахването му, не зачитайки така и творбите на Далчев, а в Москва творчеството му се опазва и реставрира, внушава руската загриженост за скулптурата „Ранен командир“.

Не само с бягството си от комунистическа България, но и с последващите си действия Любомир Далчев показа категорично какво е отношението му не само към комунизма, но и към творчеството, свързано с този период. Той нарича тези произведения

„Жалоните на поробителя“

Ето извадки от прословутото му писмо, което изпраща до първия демократично избран кмет на София проф. Янчулев:

„Какво увековечават тия монументи? Националното самочувствие и гордост? Първо да помислим за моралното право на защитата и едва тогава за тяхната художествена стойност, ако я имат.

Още с идването си на власт комунистическите лидери побързаха да изявят своята голяма благодарност и още по-голяма сервилност и подмазване на узурпатора за подарената им власт и подкрепа. Варна стана Сталин и улиците по селищата (бяха) прекръщавани с имената на комунисти, българи и руснаци. Това бе на първо време и също недостатъчно. Започна изграждането на паметници по цялата страна, за да се изтъкне и възвеличи „любимата партия” и хората, които я ръководят. И не само българи, но и руснаци, които дори нямат нищо общо с нашия народ и история. Това беше най-важното и належащото за режима. Паметниците на Съветската армия и на съпротивата станаха задължителни за всяко селище. А същите тези лидери с настървение рушаха нашето минало и култура.“

И още силни аргументи:

„Дори ако художествените достойнства на творбите по паметниците са много големи, това не е мотив паметникът да остане – да оправдае неговото съществуване и особено сега.“, изтъква Далчев и пита, къде са творческите ценности и постижения в паметника на съветската армия?

Писмото на Далчев завършва с думите:

„И сега редно ли е на нашата българска земя още

да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта,

на неправдите и униженията, на страха и подозрението.

Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра - да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите. Проф. Янчулев е част от българския народ и неговия културен елит, изтребван поголовно, и той не само има правото, но е и задължен да махне тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти. С непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи те и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици.“

Зле скроената пропагандна игра на Руското посолство от тази седмица може да впечатли и трогне единствено родните русороби, за които всичко руско и съветско е свято. Потвърждение са и десетките сълзливи коментари под съобщението на страницата на посолството: "Спасибо вам, братушки!" Но едва ли някой от тези наши "герои"  е стигнал до Софийска градска галерия, за да разгледа юбилейната изложба на Любомир Далчев.

Една от творбите на големия майстор, изложена в Софийска градска галерия.