Грациан Колев

По една случайност днес точно спорих по подобен въпрос на един подобен форум, та така че съм на "същите вълни":
Така. Нека първо си припомним главния девиз на "експеримента": "Пролетарии от всички страни - обединявайте се!" Определено хер Маркс е имал предвид един справедлив строй при който експлоатираните ще разкъсат веригите, ще се осъзнаят и ще тръгнат да творят чудеса. Разбира се, в мичуринската градинка на реалния социализъм функцията на работническата класа(оная, дето ужким беше авангарда) залиня и лека по-лека онези с полушубките, омазнените комбинизони и каскетите, заедно с техните съратници от полята, и прогресивните учители,(които си останаха такива) бяха поизбутани в страни, от техните събратя, които решиха че в края на краищата след като ще имаме диктатура на пролетарията, то нека им покажем що е то. 

Давай братушка сега ни е паднало:

отворили мукавените куфарчета, понапълни ли ги с разни нещица от тук - таме(ами тия стръвници като ни драха по девет кожи? Хак им е.), понастанили се в ония ми ти буржоазни апартаменти - едно семейство в едната стая, друго в другата, айде в хола дайте да сложим две, че той широк, едно в кухнята, едно в банята. Те ти брат равенство. Ручай и се облизвай, мамка им буржоазна. Масчица, а? Масълце, сладки, курабийки...както и да е. Картинката е ясна. Та така порадвали се нашите и им се усладило. Да де... ама благата попривършили, пък гърла - много...цяла класа е това, ей...и то болшинство.Всичко - хубаво. Равенство - имаме. Братство - имаме. Свобода - бол. Ама хаталя ( дето викаше Мургавелко) - йок. Брех - ония изедници - мамка им - малко останали. Да ги пратиш да работят - работят, ама нещо лабави. Ръчичките им мекички, пухкавки, ни мотиката знае да хване като хората, ни коня да подкара. А, бе викам ви, нефелни. Дай им само да командват, ама сега ще видят кой кум, кой - сват, кой на булката брат. Айде, пратили по лагери тия дето можели да побачкат, поразквартирували други в ключови места за Новото Време, а тия дето били най омразни - бе да да знам к"во ги направили, ама нещо не ми се струва да са ги галили с перо. Така. Хайде власта - наша. Дай сега всичко да стане Народно, щото нали си е наше. Народни библиотеки, народни представителства, народни театри, народни балети, народни опери, народни песни, народен салам, народна вафла...изобщо пълна национализация. Да де, ама това всичко народно трябва да го пазим от врага,(който всички знаем че не спи) и най-вече да го управляваме. То Новото време си иска и нови тертипи. Нъл тъй? Давай сега. Гунчо ти ще станеш председател, Бончо ти ще си партиен секретар, айде Гуджо ще го направим артист, щото е готин, Минчо става за народен милиционер, пък виж на Пенчо как хубаво му стои бомбето. Дай Пенчо дипломат да го изпедепцаме. Хи, хи, хи, хи, хи...айде Пенчо, цуни ръка сега и оди там да им показваш на ония там на Запад, колко сме отворени. Да де, ама сега Митето, на вуйна Мара, той е( дето има една дума), от прогресивно семейство. Дай да го сложим някъде в културата. Нещо там, училищата, университетите, тя революцията има нужда от учени хора. Чшшш, а бе ние Петко го забравихме. Е, Петко, чумата да те забрави. Кажи Петко ти какъв ще ставаш? А, военен викаш. Пагоните хубаво ти стояли. Ами ти си смотан бе мой човек, ама айде като си решил пагони, та пагони. И така лека-полека се появиха 

трубадурите на Новото време,

 художниците на Новото време, певците на Новото време, балетистите на Новото време, писателите на Новото време, даже и хумористи извъди това Ново време. И лека-полека видяха другите и си викат: Ами то социализмът си е било рахат. Виж колко лесно било да си ръководен кадър. Въртиш си сиджимката и се правиш на важен. Колко му било. Ей го и племенникът от село иде и вика: Дай сега и на мен нещо по-така. Аз съм си, вика селянин човек. Няма ли нещо по земята там. Няма проблеми, бе мой човек. Те ти ТКЗС-то. Я председател, я звеновод, все нещо ще измислим за теб и да пратиш на кака Пенка много поздрави от мен, ей, чешит със чешит...хи, хи, хи, хи, хи...Брех като се почна. Контрольори по народните превозни средства, разпоредители по културните институции, там персонал по почивните станции, художници в предприятия, физкултурници по фабриките и заводите и да не забравим един там горе да седне и да пуща радио-точката с маршовете. Нареждала се работническата класа, устройвала се демек, според новите условия. Да де, ама нещо тия произвеждащите нещо намалявали. Майките поощрявали дечицата си: 

„Учи мама, за да не работиш"

  Почнали да учредяват разни специални институти за да вредят новите поколения. Институт по туй, институт по онуй, давай брато, бъдещето е на учените. А бе, трябва нещо да помислим и за културата, знайш, нещо по-така идейно. Готово бе, мой човек : Те ти "Ален Мак", те ти "Бургаска песен", те ти "Варненско лято", те ти "Златен Орфей", те ти "Без песен войника не може" . Само си кажи. А, бе...мисля не е лошо нещо така по-патриотично така, разбираш. Да бе, тц, тц, тц, тц, как не се сетих. Ами дай тука да поиздигаме паметници. Дай да правим монументи, аз имам там едно приятелче - скулпторче. Убав - Пие. Не повръща. И на всичко отгоре-наш човек. Дай да поръчаме там два-три Благоевци, пет -шест Ленина и там ако останат пари бутни там ти си знаеш - Живковци ли, Енгелси-Менгелси ли, Ботевци ли, а бе к"вот решиш. Те на квадрат ли ги продават? Както и да е. Ами народа иска и да се весели. Че за к"во се борихме ако си нямаме наша си естрада, цирк, танцови състави, хорове, самодейни състави. Дай да им покажем на ония какво можем па да се пукнат от завист... и така давай, давай нали е наше, мамка му...пфу...малко съм се поувлякъл гледам колко съм написал, кой ли ще го чете, ама айде...нали сме си наши...та така качвали се маймуни на клона, качвали се, викали и другите маймуни: Айде, Тошко, айде да не изпуснеш влака! Скача и Тошко на клона, а клона се гъне ли гъне...а бе сбутайте се там малко маймуняци с маймуняци...дай да сложим и Сашко тук. И така, пук, пук, пук...пък после олеле...те другите ни...хммм...айде да не ме цензурират.
Та викаш социалистическата интелигенция била к"во?