„Юдит Клайн“ в Студио 4 на Топлоцентрала

Елена Рашева

Моноспектакълът на Клара Армандова „Юдит Клайн“ по текстове на Бертолт Брехт в Студио 4 на Топлоцентрала предлага едно изключително емоционално преживяване, което задейства съпричастието на зрителите и ги кара да се замислят върху причините за разпадането на едно семейство в нацистка Германия. Представлението поставя акцент върху драматичните отражения на нацизма върху живота на хората в обстановката на 30-те години на миналия век, когато сред мрежата от безброй партии, противопоставяния и интриги, си е проправил път един никому неизвестен австрийски ефрейтор: идването на Хитлер на власт и през първите няколко години на Третия райх довеждат до „Кристалната нощ“, първия мащабен погром срещу евреите.

Снимките на фотограф-дизайнера Ясен Цонев, прожектирани само в определени моменти от спектакъла върху белия екран на заден план, поставят драмата на Юдит Клайн в историческия контекст на този изключителен текст. Голямата актриса Клара Армандова ни омагьосва с чара и неизтощимата си енергия. Докато нейната Юдит разговаря с четири души по телефона, ние неусетно ги виждаме като че самите те присъстват. Усещането, че на сцената е населена с множество образи е уникално. Юдит-Армандова разговаря с бонвивана-доктор и приятел на съпруга й, и ние като че чуваме и виждаме този бонвиван. После виждаме почти глухата сестра на нейния съпруг – и накрая – Ана, приятелката на Юдит, с която тя през сълзи се прощава, като че ли завинаги. Армандова изгражда образа на Юдит по пътя на преживяването, с изключителна психологическа плътност и емоционална мотивираност. В първите сцени, тя започва живота на своята героиня като че ли Юдит желае да се забавлява, сбогувайки се с партньорите си за бридж, но постепенно предупреждението, че напуска съпруга си, се превръща в едно крайно драматично, стигащо до силно трагично преживяване. Юдит напуска своя съпруг Фриц, когото тя все още обича, за да го спаси. Щастието в този смесен брак – еврейка и ариец – е невъзможно в условията на развихрил се нацизъм. Когато Армандова-Юдит изрече знаковите думи „Едните подслушват, а другите мълчат! Ако те обичах, и аз щях да мълча! А аз наистина те обичам!“, поне половината публика плачеше с нея. В нейното изпълнение имаше нещо, което беше едновременно бунтовно, и ропито от сила и нежност. Спектакълът „Юдит Клайн“ е едно истинско откровение, което ни засяга дълбоко, защото напомня,
че събитията в политиката винаги се отразяват на всеки от нас, дори и днес, независимо колко далеч сме от техния епицентър. Музиката на Мишо Шишков неусетно пренася зрителите в емоционалния регистър на спектакъла, а режисурата на актьора Георги Новаков умело съчетава художествената и документалната форма на представлението.

Сценографията на Христина Дякова добавя допълнително измерение към спектакъла, създавайки автентичния и уютен свят, в който съществува едно аристократично семейство, разпадащо се под напора на националсоциализма

Б.Р. Проектът е реализиран с подкрепата на Министерството на културата