„Голямата истина“ на Сотир Тренчев разказва за денационализаторската политика на сръбския шовинизъм срещу българите във Вардарска Македония между двете Световни войни и несломимия български дух.

Свидетелят от Преспа

Сотир Тренчев е роден в град Ресен, намиращ се недалече от прочутото Преспанско езеро. От града са родом или произхождат създателят на ВМОРО Христо Татарчев, българският министър-председател Андрей Ляпчев, българският външен министър Иван Башев и много други родолюбци.

От малък Сотир остава полусирак, след като баща му умира на гурбет в Южна Америка, към това нещастие се прибавя и инвалидизация, след като губи китката при експлозия по време на Първата световна война. Въпреки това той се учи отлично и успява да завърши право в Белградския университет. Там той се включва в редиците на Младежкото ВМРО и е деен участник на неговото политическо крило.

Заради българската си идентичност Тренчев е хвърлен в един от най-страшните сръбски затвори със строг режим, където прекарва почти две години. След освобождаването му се занимава с адвокатска практика. Приема с голяма радост освобождението на Вардарска Македония от сръбско владичество през 1941 г. и описва в своите мемоари радостта на местните българи при посрещането на освободителната българска армия.

През 1944 г. настъпва нов обрат в живота му, радостта е сменена от покруса. Виждайки близкия край на българска Македония, Сотир Тренчев отказва да остане в новата Титова Югославия и заедно с българските войски през септември 1944 г. търси спасение в свободното Отечество. По пътя е задържан от Титовите партизани, но е освободен след застъпничеството на първия председател на македонското Народно събрание Методи Андонов-Ченто, който самият по-късно става жертва на сърбокомунистите и титовия сатрап Лазар Колишевски.

Все пак Сотир Тренчев успява да се добере до България, където купува къща във Велико Търново – избира този град, защото знае, че сръбските/югославските претенции към българските земи се простират отвъд река Искър и се опасява, че България може да загуби нови територии за сметка на Югославия. По-късно към него се присъединява и съпругата му, която е родом от София и също е принудена да бяга от нова Македония.

За съжаление, в България Сотир Тренчев е принуждаван от новата власт да се запише като македонец. Заради отказа му е лишен от правото да упражнява професията си и се намира в немилост в продължение на години. След смъртта на Сталин, когато в България постепенно спада натиска за македонизация, Сотир успява да си стъпи на краката. Неговият син Преслав успява да специализира медицина във Великобритания и от там да замине в Австралия, където става успешен лекар и предприемач. Той запазва спомените на баща си, които са писани в периода от 1939 до средата не 50-те години. Те обхващат целия му живот – започват с неговото раждане малко след Илинденското въстание и завършват във времето на най-мрачния сталинизъм на васалния тоталитарен режим на БКП.

Геноцидът на българите във Вардарска Македония

По идея на Преслав Тренчев историкът, писател и журналист Ангел Николов обработва тези спомени и на бял свят се появява „Голямата истина“ – свидетелство за българския характер на Вардарска Македония, която между двете Световни войни се намира под сръбска/югославска окупация.

„Спомените на Сотир Тренчев бяха смесени с редица други документи, така че да не бъдат намерени от властите и унищожени“, разказа пред БГНЕС Ангел Николов, който съставя и една много интересна хронология на историческите събития за периода, в който живее Сотир, за да може читателят да получи пълна картина на епохата.

„Във Вардарска Македония по времето на свободата от 1941 до 1944 г. не е бил убит, бит, малтретиран, тормозен, затварян или унизен нито един етнически македонец заради етническата му принадлежност. След 1944 г. сърбите убиват варварски над 30 000 българи, а над 200 000 минават през Титовите затвори и мъчилища! И то само защото са били българи и не са искали да се отрекат от своя род, също като по време на дивото сръбско иго от 1913-1915 и от 1919-1941 г. Няма нито един известен документ, доказващ тормоз над етнически македонци от българските власти заради етническата им принадлежност? Къде са били тогава етническите македонци?“, подчертава Преслав Тренчев.

Отговорът къде са тези „македонци“ се съдържа в спомените на неговия баща. В тях се говори, че местното славяноезично население е българско и не приема да се нарича „южни сърби“, както го третира режимът на югославския крал Александър Караджорджевич, заяви Ангел Николов.

През 1944 г. новият комунистически диктатор Тито приложи нова тактика в геноцида над българското население във Вардарска Македония. За броени дни бяха сменени отново националността, имената и езикът им, този път като „македонски“. Несъгласните бяха разстреляни без съд и присъда или изпратени в концлагери. Този процес беше наречен от палачите подигравателно „самоопределение“.

Ангел Николов завършва хронологията към книгата в момент, когато в Скопие управляващите от СДСМ и кметът на града Петре Шилегов организираха на 13 ноември 2020 г. исторически разходки „Обиколка с маршала“.

За Николов е учудващо как 40 години след смъртта на един от най-кървавите диктатори в света, какъвто в действителност е Йосип Броз Тито, неговото име продължава да се тачи от една власт, която твърди, че изповядва европейски ценности, пише БГНЕС