"Трябва да се свири със сърце, иначе нищо не става", казва Иво Папазов - Ибряма.

Ибряма получи тазгодишната награда "Аполон Токсофорос" за принос в развитието на българската култура и представянето ѝ зад граница.

Тя обаче не го интересува, важно му e уважението на хората. За него работи цял един 70-годишен живот.

Именно живота отпразнува новаторът на балканското инструментално свирене. Но не сам, а в компания, както повелява всеки празник – оркестър "Тракия", гласът на България Петя Панева и публиката, на която Ибряма посвещава всяка награда. А скоро го очаква най-голямата такава, макар още да не издава коя е точно тя.

Ибряма не се съобразява с нищо, само с музиката. Тя не го оставя на мира, а той все така иска да ѝ дава всичко, което може. За него тя трябва да се развива и да привлича хората, особено младите. В това той също е новатор. Музикантите му го следват, а той не спира да изненадва всички, най-вече себе си. Впуска се в неизвестното с кларинета си и оставя усещането му за музика да го води. Винаги всичко се решава в момента, в който стъпи на сцената, където е на друг свят. Там преценява публиката и музикалната история започва да се лее, точно като песен. Песен, изсвирена от Ибряма, която звучи като никоя друга.

Според виртуозния кларинетист за музиката няма граници, още по-малко за него самия. Той я обича и ѝ е отдал живота си, а публиката, която ѝ се наслаждава, обича него. Хорото, което се изви в края на концерта му на Празниците на изкуствата, и енергията, с която се заредиха хората, хванати за него, говорят за това по-красноречиво от всяка дума.