Клава Копенол, списание iTV, март 2019

Broek, mast, kajuit, vlag, selderij, asperge, lijfje, рюгзак -Брюки, мачта, каюта, флаг, сельдерей, аспержи, лиф, рюгзак …

Руският език има повече от 3000 заемки от нидерландски език. Повечето от тях навлизат в руския език благодарение на цар Петър Велики. Голяма част от този процес е свързан с корабоплаването: Петър Велики мечтае за руски флот и посещава Холандия с цел да научи повече за корабостроенето. Това е първият път, когато руски цар излиза извън границите на собствената си страна. Защо холандският е оставил толкова много следи в руския език?

“Търговията майка“

Отношенията между Русия и Холандия датират от векове, но не може да се определи точна начална дата. Някои източници споменават, че трябва да е имало контакт между двете области още в края на първото хилядолетие. От късното Средновековие нататък амстердамските търговци търгуват активно с региона на Балтийско море, включително Новгород в Русия. Въпреки че е засенчена от по-късните успехи на VOC (Обединение на Източно-Индийските  компании, съществувало в периода 1602-1800), холандската търговия с тези области е основен източник на доходи за холандската икономика, толкова важен всъщност, че е наречен „Търговията майка“: майката на цялата търговия . Благодарение на постъпленията от  „Търговията майка“, източноиндийският флот може да бъде построен, наред с други неща. Зърното и дървесината са най-важните вносни продукти от региона на Балтийско море. Хората не само се нуждаеха от зърно за собственото си население - в Холандия почвата беше твърде блатиста, за да отглеждат достатъчно зърно - те също направиха добри пари, като го търгуваха по-нататък в Европа. Дървото се използвало за корабостроене. Холандските търговци доминираха в търговията на Балтийско море и в крайна сметка дори победиха своите конкуренти, търговците от някога могъщата немска Ханза. В района на Балтийско море долногерманският е лингва франка.

Руският има повече от 3000 заемки от холандски език

По-голямата част са свързани с корабоплаването и се озовават в Русия благодарение на цар Петър Велики.

Но, разбира се, това все още не беше модерен холандски, какъвто го познаваме днес. В ниските земи се говорят различни диалекти, включително долнонемски. Едва през 17 век започва да се развива холандският стандартен език. Републиката на седемте провинции беше - особено в сравнение с околните страни - страна на безпрецедентна свобода, където критични умове от цяла Европа се стичаха, за да отпечатат своите книги. Това често се случва на латински, но тъй като Реформираната република иска ясно да се разграничи от своите католически и лютерански съседи, развитието на собствения й език също тръгва. Например през 1637 г. правителството на страната, Генералните щати, одобрява Statenbijbel – официалния холандски превод на Библията. Statenbijbel има важен принос за стандартизацията на холандския език.

„Архангелск, кръстен на близкия манастир, посветен на Архангел Михаил, е бил по-известен в Холандия като Синт Михиел.“

Междувременно холандските търговци засилиха търговията си в Балтийско море, укрепвайки връзките с Русия. Холандски търговски кораб, който намери убежище в устието на река Северна Двина, за да избяга от датски военен кораб, дори допринесе за основаването на пристанищния град Архангелск през 1581 г. Градът, кръстен на близкия манастир, посветен на Архангел Михаил, е по-известен в Холандия като Синт Михаил. Тъй като Русия е загубила достъпа си до Балтийско море по време на Ливонската война (1558–1583 г.), търговията със Западна Европа сега се осъществява по маршрута на Северния ледовит океан.

Дипломатически връзки

Първият официален дипломатически контакт между Холандия и Русия се осъществява през 1613 г. След като руският цар Михаил Фьодорович се възкачва на трона, той изпраща двама пратеници в Холандия, за да връчи акредитивните си писма. Той също така търси подкрепа срещу Полша, която се опитваше да завземе руския престол през предишните години. От 1678 г. Холандия има свой постоянен посланик в Московия, както тогава се нарича Руската империя. Това беше необходимо, тъй като доста холандски търговци и войници вече се бяха заселили в градове като Архангелск и Москва.

За да научи корабостроене, Петър Велики отива да работи инкогнито в корабостроителница в Заандам...

През 1687 г. Николас Витсен – картограф, дипломат, учен, администратор на VOC и кмет на Амстердам – публикува своята карта на „Северна и Източна Тартария“ (т.е. Русия, Сибир, Монголия и Западен Китай), която той редактира широко няколко години по-късно. предоставени. Като млад той е придружавал дипломатическа мисия в Московия. Въпреки че самият той не е стигнал до Сибир, районът го интересува и той събира всичко там години наред.

Като се има предвид неговата висока позиция и международни контакти, той има лесен достъп до всички налични данни за района по това време. Руските царе са много доволни от тази работа и сравняват усилията на Витсен с откриването на Новия свят от Колумб.

Плачещият цар

Витсен преди това е публикувал книга за корабостроенето. По това време се смяташе за стандартна работа по тази тема. Цар Петър Велики също се сдоби с тази книга. Като тийнейджър той е бил обучаван от холандец, което го прави вероятно чел книгата на Витсен на холандски. Петър Велики беше обсебен от идеята да превърне Русия в модерна, западна, морска нация. В края на краищата двете най-могъщи държави в света по това време, Английското кралство и Холандската република, дължат своето икономическо и политическо господство на своя флот. През 1697-98 г. той прави първото си посещение в Холандия по време на дипломатическа мисия в различни европейски страни.

Официалната цел на посещението е да се търси подкрепа от републиката срещу Османската империя. Но Републиката искаше да запази своя неутралитет от страх да не застраши собствените си търговски интереси в Близкия изток. Петър Велики можеше да научи корабостроене до насита. Започва работа инкогнито в корабостроителница в Заандам, но след няколко дни всички разбират кой всъщност е той, защото жената на хазяина му се е измъкнала от това. Независимо от това, Къщурката на цар Петър в Зандам остава и до днес най-осезаемото напомняне за престоя на Петър Първи в Холандия. След това прекарва три месеца в Амстердам, докато работи в корабостроителница VOC. Той отседнал в къщата на Николас Витсен и двамата мъже станали добри приятели. Царят отново посещава републиката през 1717 г., същата година, в която Витсен умира. Историята разказва, че могъщият цар стои до смъртния одър на своя приятел и плаче.

Очевидно царят дори е искал да въведе холандския като официален придворен език.

Ствол, люк, боцман, фарватер... вероятно никога няма да разберем дали Петър Велики е научил тези думи само в Амстердам или ги е научил от книгата на Витсен в Русия. Във всеки случай те са трайни свидетели на тясната връзка между двете държави, която и до днес се олицетворява от Петър Велики. Очевидно царят дори е искал да въведе холандския като официален съдебен език в Русия. Топлите връзки между Русия и Холандия ще продължат повече от два века и дори ще доведат до брак между холандски престолонаследник и дъщеря на руски цар.

След руската октомврийска революция от 1917 г. обаче те бързо се влошават.

Когато хората в Холандия научават новината за убийството на царското семейство, всички дипломатически връзки се прекъсват. Оттогава приятелските връзки между двата народа никога не са били същите.