„Смъртта не е река, която тече някъде из планините. Това е случка, която може да те причака в обикновен ден, в час, в който ти не я очакваш“, думи на Исмаил Кадаре, един от гигантите на албанската и световната литература, когото загубихме вчера. Този цитат избра да публикува на страницата си във Фейсбук университетът „Екрем Чабей“ в родния град на Кадаре – Гирокастра в Южна Албания, след новината за кончината на най-известния албански писател.

Осемдесет и осем годишният Кадаре си отиде от този свят, като остави след себе си богато литературно наследство, което озари умовете и сърцата на милиони читатели по целия свят, допълват от университета. Творбите му достигнаха дълбоко до човешката душа и разкриха нови измерения на реалността и въображението.

Културните и образователните институции, медиите и социалните мрежи в Албания и Косово, а и навсякъде където има албанци по света, са пълни със спомени за писателя, снимки с него и думи, изпълнени с тъга по загубата му.

Скръбта от загубата на Кадаре изразиха на страниците си във Фейсбук и албанските политици.

Албанският литературен свят загуби „колоса на мисълта и перото“,  написа албанският президент Байрам Бегай. Албанският премиер Еди Рама определи Кадаре като „най-големия паметник на албанската култура“, а бившият премиер и президент на Албания Сали Бериша го нарече "световния гений на албанското слово“ .

„Корабът на романите на Кадаре ще плава безкрайно, докато светът има читатели, докато албанците говорят албански“, написа косовският премиер Албин Курти, цитиран от БТА.

Днес и утре са обявени за дни на траур в Албания, която скърби за Исмаил Кадаре – литературният гигант, който превърна писалката си в оръжие срещу диктатурите, отбелязва Франс прес.

На 2 и 3 юли всички знамена в страната ще бъдат свалени наполовина, съобщи премиерът Еди Рама. В сряда сутринта ще бъде отдадена национална почит към героя на албанското слово с церемонии в сградата на Националната опера и балет в центъра на Тирана. По общественото Албанско радио и телевизия ще звучат траурни маршове.

Утрешният ден, когато Кадаре ще бъде погребан, в Косово също ще бъде ден на траур в памет на албанския писател, информира КосоваПрес.

Исмаил Кадаре „се възкачи на пиедестала на вечността и никакви думи в този момент не ми идват“, написа албанският премиер в социалните мрежи.

„Благодаря му за изключителното удоволствие (което ни даде) да пътуваме в свят на събития, на герои, на емоции, които той оживи с лекотата на магьосник. И за „горчивината, която предизвика сред посредствените и ревнивите с гръмкия си успех“, допълни министър-председателят, като препубликува посланието, публикувано за рождения ден на писателя, отишъл си без да е получил Нобеловата награда за литература, за която бе номиниран няколко пъти.

Издаван на над 40 езика, Исмаил Кадаре се радва на успех през 70-те години и поставя Албания на световната литературна карта. Творчеството му – романи, есета, разкази, стихотворения, пиеси – отчасти е създадено по време на диктатурата на Енвер Ходжа, който до смъртта си през 1985 г. безмилостно управлява херметически затворената Албания, отбелязва АФП.

Следите на албанския писател стигат и до България. Българският е първият език, на който е преведен романът на Кадаре „Генералът на мъртвата армия“ (Gjenerali i ushtrisë së vdekur, 1963) – вероятно най-известното произведение на Кадаре в нашата страна. Романът е издаден през 1966 г. от издателство „Народна култура“ в превод на Марина Маринова.

В превод на български излизат и други произведения на Кадаре, сред които „Посърналият април“, „Кой доведе Дорунтина“ и „Служителят на палатата на сънищата“ (1989), „Нишата на позора“ (1990), „Кьорферманът“ (1992), „Хроника на камък“ (2019), „Загадките на безумието“ (2019).

Думите на Кадаре успяха да прекрачат границите.

„С брилянтния си стил той съживи историята, успя да каже истината за случилото се по време на комунизма – но не само в Албания, защото беше и добър познавач на региона и Балканите“, каза в Тирана 24-годишната студентка Катерина Хюсенлари, цитирана от АФП.

Кадаре се премества във Франция през 1990 г. – само няколко месеца преди падането на комунистическия режим в Албания след студентски протести по-рано през декември, отбелязва Асошиейтед прес.

Писателят живее между Париж и Тирана, където наскоро се завърна.

„Сбогуването с него ни припомня, че въпреки че смъртта може да е неочаквана, въздействието на неговото творчество ще живее завинаги“, категорични са от университета в Гирокастра.

Каменният град Гирокастра е топосът от детството на Кадаре, градът герой в романа „Хроника на камък“. Герой в хрониката на албанската литература, лишена единствено от физическото му присъствие, Кадаре и отпечатъкът на перото му остават да живеят вечно.