"В новия си роман Иво Беров успява да предаде духа на цяла една българска епоха, зачената и белязана от омраза, чрез разказ за личната омраза на героя си, която и всеки от нас отглежда в себе си. И я рисува учудващо добре, защото добре я познава така, както и омразата. Нещо повече - историята пораства, както "онова в корема" на героя му, излиза извън рамките на родното, обхваща света, стига до нескончаемите религиозни воини, става общочовешка и извъннационална. Световна, универсална и човешка", коментира в профила си във Facebook Ива Спиридонова, художествен директор и собственик на издателство, "Библиотека България" новия роман на писателя и публицист Иво Беров - "Омраза".
"Оголено и остро, проникновено и пророчески, с прекрасни метафори като зловещата черна пеперуда на омразата разказва Иво Беров. Тази пеперуда, под чиито криле човечеството чака участта си. И същата, която рано или късно се ражда у всяко човешко същество.
Този роман ни разказва различни истории, но свързани в същността си - за отчуждението и неприемането, за липсата на човешкото, за превръщането на любовта в омраза, за предателството като липса на избор, за животът, хранен от омраза и за смъртта от нея. За една чудовищна епидемия от омраза, която всъщност контролира света и движи човека иде реч на тези страници. Така е било и така ще бъде, и няма място за оптимизъм. Сякаш това е волята Божия", пише още тя.
"Омразата" на Иво Беров накара и мен да се замисля - каква е причината за появата на омраза изобщо? Инстинкт ли е, социален феномен ли е или нещо друго... А субективният ми отговор е - омразата е човешка черта, твърде човешка, изконна и вечна и се ражда от липсата на любов и пресищането със страх. И няма лек за нея", завършва коментара си издателката.
Предлагаме ви откъс от романа "Омраза":
Имаше нещо по-силно и от най-силната болка. По-силно от страха. И от любовта, разбира се. Нещо, което е вътре в човека и сякаш е част от човека, но е по-силно от него. От човека. Едно гъсто, мазно, слузесто и лепкаво вещество, което бавно и постепенно се превръща в създание. Първо в гъсеница. Черна гъсеница. После в пеперуда. Черна пеперуда. Лъскава черна пеперуда, която не може да лети, защото крилете й не са криле, а израстъци, които мърдат с едно наглед съвсем безполезно мърдане. Наглед безполезно, но което всъщност е част от силата по-силна от човека.
Очите му се насълзиха. После гъсеницата, която още не беше пеперуда, изсмука сълзите и следователят разбра, беше опитен, че с шамари няма да постигне нищо. Знаеше кога човешкият пластелин се размеква и кога се втвърдява. Рядко се случваше, но се случваше. Сълзите изчезват, а на тяхно място се появява тъмен блясък. Нямаше как да се досети, че в дъното на тъмния блясък мърда гъсеница, но разбираше, че човешкият пластелин се е втвърдил.
- Няма смисъл да отричаш, твоят приятел всичко си каза.
Даже му стана малко смешно. Разбира се, че някой приятел го е предал. Враговете не предават.
- Ами да, приятел ще да е, враговете не предават - каза втвърденият човешки пластелин.
- На хитър ли се правиш?
- Не, просто една мисъл на Ян Цзъ, китаеца.
- А, да, на китаеца.
Ченгето въобще не вдяна, че Ян Цзъ е река. Беше опитно, но не особено начетено. Той се опита да скрие усмивката си, но тя протече през очите му и ченгето я забеляза. Да, беше опитно ченге.
- Какво, весело ли ти е?
- Нали ме е предал някой, как ще ми е весело.
- Кой мислиш, че е?
Можеше да бъде всеки. Не би могъл да се изненада.
Изненада се обаче.
Романът ще бъде представена на Пролетния панаир на книгата на 4 юни от 13 часа в рамките на инициативата "Среща с автограф с гостуващ автор"
Още от Култура
Георги Господинов присъединява към дългия си списък международни отличия още една награда
Писателят получи Голямата награда за литература на Софийския университет
Бурни аплодисменти за Джон Малкович, залата в Народния театър е пълна
Благодаря ви за подкрепата, сподели преди това директорът Васил Василев пред събралите се около театъра
Камбаните на "Нотр Дам" отново огласиха Париж - за първи път след пожара през 2019 г.
От 7 до 8 декември ще се проведат церемонии за повторното откриване на катедралата