"В новия си роман Иво Беров успява да предаде духа на цяла една българска епоха, зачената и белязана от омраза, чрез разказ за личната омраза на героя си, която и всеки от нас отглежда в себе си. И я рисува учудващо добре, защото добре я познава така, както и омразата. Нещо повече - историята пораства, както "онова в корема" на героя му, излиза извън рамките на родното, обхваща света, стига до нескончаемите религиозни воини, става общочовешка и извъннационална. Световна, универсална и човешка", коментира в профила си във Facebook Ива Спиридонова, художествен директор и собственик на издателство, "Библиотека България" новия роман на писателя и публицист Иво Беров - "Омраза".

"Оголено и остро, проникновено и пророчески, с прекрасни метафори като зловещата черна пеперуда на омразата разказва Иво Беров. Тази пеперуда, под чиито криле човечеството чака участта си. И същата, която рано или късно се ражда у всяко човешко същество. 

Този роман ни разказва различни истории, но  свързани в същността си - за отчуждението и неприемането, за липсата на човешкото, за превръщането на любовта в омраза, за предателството като липса на избор, за животът, хранен от омраза и за смъртта от нея. За една чудовищна епидемия от омраза, която всъщност контролира света и движи човека иде реч на тези страници. Така е било и така ще бъде, и няма място за оптимизъм. Сякаш това е волята Божия", пише още тя.

"Омразата" на Иво Беров накара и мен да се замисля - каква е причината за появата на омраза изобщо? Инстинкт ли е, социален феномен ли е или нещо друго... А субективният ми отговор е - омразата е човешка черта, твърде човешка, изконна и вечна и се ражда от липсата на любов и пресищането със страх. И няма лек за нея", завършва коментара си издателката.

Предлагаме ви откъс от романа "Омраза":

Имаше нещо по-силно и от най-силната болка. По-силно от страха. И от любовта, разбира се. Нещо, което е вътре в човека и сякаш е част от човека, но е по-силно от него. От човека. Едно гъсто, мазно, слузесто и лепкаво вещество, което бавно и постепенно се превръща в създание. Първо в гъсеница. Черна гъсеница. После в пеперуда. Черна пеперуда. Лъскава черна пеперуда, която не може да лети, защото крилете й не са криле, а израстъци, които мърдат с едно наглед съвсем безполезно мърдане. Наглед безполезно, но което всъщност е част от силата по-силна от човека.
 Очите му се насълзиха. После гъсеницата, която още не беше пеперуда, изсмука сълзите и следователят разбра, беше опитен, че с шамари няма да постигне нищо. Знаеше кога човешкият пластелин се размеква и кога се втвърдява. Рядко се случваше, но се случваше. Сълзите изчезват, а на тяхно място се появява тъмен блясък. Нямаше как да се досети, че в дъното на тъмния блясък мърда гъсеница, но разбираше, че човешкият пластелин се е втвърдил.

 
- Няма смисъл да отричаш, твоят приятел всичко си каза.

Даже му стана малко смешно. Разбира се, че някой приятел го е предал. Враговете не предават.

- Ами да, приятел ще да е, враговете не предават - каза втвърденият човешки пластелин.

 - На хитър ли се правиш?

- Не, просто една мисъл на Ян Цзъ, китаеца.

- А, да, на китаеца.

Ченгето въобще не вдяна, че Ян Цзъ е река. Беше опитно, но не особено начетено. Той се опита да скрие усмивката си, но тя протече през очите му и ченгето я забеляза. Да, беше опитно ченге. 

- Какво, весело ли ти е? 

- Нали ме е предал някой, как ще ми е весело.

- Кой мислиш, че е?

Можеше да бъде всеки. Не би могъл да се изненада.

Изненада се обаче.

Романът ще бъде представена на Пролетния панаир на книгата на 4 юни от 13 часа в рамките на инициативата "Среща с автограф с гостуващ автор"