„Life motion“ – едно пътуване с усещане за невидение по светлите и възвишени пътеки на съзнанието

Проектът Intelligent Music Project на д-р Милен Врабевски е създаден преди десетилетие , но след първия албум, Врабевски кани звезден екип от музиканти и се получава една супергрупа, в която спойката между членовете става все по-
голяма.

Впуснах се в предизвикателството Life motion , като поех по пътя на онова странно усещане за невидение, но вместо това достигнах до светли и възвишени пътеки на съзнанието.

От години прогресив сцената в България е някак притъмняла или въобще я няма, но с Intelligent Music Project за 50 мин. всеки път „изкачвах” частите на мисълта си, за да наглася парчетата на „истинския живот”. Очакването за нещо ново всъщност ме върна в златния период на оседемстарския прог поп-рок! Няма я стерилната електроника, няма ги претрупаните ”прогресив” аранжименти, няма го и усещането за липса на концентрации. Има само рок и то от много високо ниво - просто и ясно! Всяка една песен си е отделно пътуване и може да живее собствен живот извън албума!

A Kind Of Real Life е едно въвеждане в това какво ще се случва оттук нататък. Сякаш сложена като първа в албума, като една визитна картичка- Toto, Foreigner, Asia...ясно си личи кой свири в това парче , къде са корените (а и стъблата) на групата!

Човек тамън се размечтае и ето ви Don’t Let Them Win! Сякаш Van Halen се сблъсква с Kansas - силният риф на глем рока преминава през царевичните ниви на средно-американския запад.

Какво да кажа за Where I Belong- красив струнен оркестързавладян от пиано интро и една чиста светлина струи от тази песен!

Letting Me In ни изпраща в неравноделните тактове и сякаш тук се чуват и части от нашата идентичност.

В We Keep On Running дрезгавият вокал , тъничко напомня за Whitesnake, но с по-голяма филигранност сякаш Barry Hay (Golden Earing) е дошъл за момент в студиото.

By The Side of the Minute биха били съвсем спокойни да я включат в албума си и Queen и Uriah Heep- бавна, спокойна- сякаш ангелите искат да слязат на земята и, под акомпанимента на многогласа, да изтанцуват един блус.

Обръщам плочата (така бих казал през ‘80-те ;)) и ушите ми чуват Run Away –дрезгаво силен риф, с който всеки концерт на голям стадион би открил сета си. Тук компромиси няма! Пускаш си го и пак, превръщайки се в рок химн.
Блестящо!

The Final Act- бавна слайд китара ала Cindarella и преминаващ ,сякаш през Колорадо, влак ти минава в съзнанието.

В Reflecting - Simon Phillips прави едно интро с почит към ’70-те, където сякаш Mick Fleetwood е в най – добрия си период ! Кухи китари и здраво бързо развитие е продължението, което заслужавате!

Every Time грее от светлина , топлина и спокойствие. И тук се чува една колаборация, която никога не се състоя Extreme среща Queen. Мекота и блясък!

Rising отново ни връща на пътя на самопознанието, а ритъм секцията е във вихъра си (между другото –азбучник на всеки барабанист).

Финалът, ах финалът, The Things In Your Mind, е всичко в една тава, което трябва да го има! Тучни ливади, спокойствие и сякаш някакъв оптимизъм , че всичко ще бъде наред, витае отвсякъде! Само си отворете съзнанието!

Но за да не звуча клиширано, ако мислите ,че всичко е цветя и леприкони- не е! Тук е времето за критика. Целият албум ми звучи някак равно, а както знаем във всяко пътуване, има неравности- върхове и спадове. Поне на мен някъде ми се изгуби пика на албума. Искаше ми се да чуя малко по-неравни и „сурови” парчета. Такива, в които дрезгавият вокал Рони Ромеро да бъде пропит с една триола повече уиски . В която попът да премине в потен блус, където гръмотевичния риф да се разбие в мощната ритъм секция! Но това ще го оставим за поредния- шести албум, който лично аз чакам с нетърпение!

За финал няма да бъда многословен. Ще дам един съвет –вземете си Life Motion ако искате в този дигитализиран свят да почувствате частица мекота и спокойствие, а светлината да влезе във вас самите, без да се натрапва!

Rock on’!

Калин Стефанов –K@RT