Майка готви на децата си 6 грахови зърна и една обувка - тази зловеща история е част от изложбата "Глад" на бесарабската българка Йона Тукусер. Изложбата бе открита в Европейския парламент и описва в образи и документи трагедията на преживели Гладомора в три периода от историята на Украйна - 1921-1923 г., 1932-1933 и 1946-1947 година, като прави паралели с днешната война на Русия.

По покана на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП д-р Андрей Ковачев украинско-българският артист представя резултата от 14-годишен труд - картини, инсталация с част от руски дрон, видеоспомени на преживели ужасите. В продължение на години Тукусер изследва държавни архиви и разговаря с оцелели от Голодомора.

"Името на всяка картина е името на документа, който съм намерила. Изживяла съм всяка история и я пресъздавам в изкуство", отбелязва за работата си тя.

17 картини разказват 17 трагични истории, 6 от които на българи. 

"Рисувам спомена на тези българи в Украйна", казва авторката Йона Тукусер пред БНР и допълва, че картините са рисувани по време на сегашната война в Украйна и боята по тях още не е изсъхнала.

"Мислех, че най-страшното е войната, но се оказа, че по-страшен е гладът. Открих нова истина", споделя художничката.

Една от картините носи името "6 грахови зърна и една обувка за вечеря". Тази история, преживяна от нейната майка, е разказала на Тукусер българката Татяна Стоянова от с. Голица, Одеска област. Тя е имала късмета да оцелее, за разлика от други 100 000 българи, които третият Гладомор е погубил. В резултат във всяко село е имало канибализъм. Над 100 са делата за човекоядство само в Исмаилския регион, за които художничката е открила следи в архивите.

Трагичното минало има своята проекция и в момента. Това се вижда от инсталацията с автентично изгоряло зърно в резултат на руски ракетен обстрел върху склад за жито на пристанище на Дунав миналата година. Изобразена е и историята на 6-годишния Иля, който преди две години губи майка си и се крие в бомбоубежище, но гладът го принуждава да изяде мечето на свой приятел. Тази картина е изпратена на главния прокурор на Международния наказателен съд в Хага като доказателство за престъпление срещу човечеството от страна на Русия.

"Историите ще се повтарят, докато човекът не желае да разбере истината. Истината е толкова жестока. Трябва да сме смели да погледнем истината в очите", смята Йона Тукусер.