Апатията и отчуждението са жестокият бич на съвремието – да. Но за мен въпросът е в какво е смисълът? Много труден въпрос, много години си го задавам, но нямам отговор…може би отговорът е - в това да търсиш смисъл, в движението. Така започна интервюто с режисьора Ивайло Христов по Нова ТВ.

Като автор на един от най-успешните български ленти – „Каръци“, той сподели защо обича този филм.

Каръците всъщност винаги са ми били симпатични, във филма аз им симпатизирам – те са чувствителни, умни, талантливи, животът им не е лесен, и донякъде това ми е симпатично. Може би и държавата ни е такава, и животът ни е каръшки. Но каръците са често срещано явление – виждал съм ги и в Европа, и в Америка. И независимо на каква географска ширина живеят каръците, те са симпатични хора. Но откровено казано нямам отговор на въпроса що за хора сме ние българите, разсъждава на глас режисьорът.

Христов признава откровено, че е имал големи надежди след 10 ноември 1989 година, но за жалост те са били напразни. Затова се опитва сега да гледа по-реално на случващото се около него, не харесва българските политици, чувства се огорчен от апатията и невежеството след младите, но смята че трябват кураж и смелост, за да променим България.

В началото на демокрацията бях много въодушевен, казах си – край, след 5 години България ще бъде Швейцария, колко страна сме – имаме си всичко – море, планини... А сега си казвам, колко глупав човек съм бил. Истината обаче е, че вина за това имат и политиците. Вярно е, че управляващите ние си ги избираме, те не са от друга планета, но явно властта и разболява. Преди няколко години, когато чух от устата на един депутат – ами когато в семейството не сме добре с бюджета, на детето не му давам пари за кино. Такива хора нямат място в парламента. Те гледат на изкуството като на забавление. Както си отговорен за хляба, ти си отговорен и за душата. Ужасно е да четеш един текст и да не разбираш за какво става дума – ние сме в 21 век, а не в 12. Но е факт, че управляващите не се интересуват от изкуството, затова в България ние сме с най-ниския бюджет в сравнение с другите страни. Най-ярко доказателство за липсата на духовност у нас е думата „постистина“. Вижте човечеството до къде се е докарало – вместо да вярва на факти, то разчита на емоционалните и крайни решения, с неясната представа дали ще се случи нещо. Нямам рецепта как да я караме. Да си жив и здрав – това си пожелаваме българите най-често напоследък. И все пак от време на време ни се отдава възможност да мислим, но ни трябва кураж, за да променим нещата. Затова кураж и смелост, това е моето пожелание за 2017, казва на финала на разговора Ивайло Христов.