Тази книга не е икономика, не е философия, не е социология. Тя е всичко това, взето заедно. Разгледани са социални проблеми от философска гледна точка, подплатени с икономически факти. Картината на самия живот. Толкова различен за всички, но еднакъв в основата си и законите, които го управляват. Тази книга търси и намира общото, което ни прави хора. Желанията ни правят различни. Като не ги осъществяваме, ставаме нещастни. И страдаме, като искаме да сме богати, чрез парите.

Доволният от себе си е богат (Лаодзъ).

Няма път към щастието. Щастието е самият път. Освен знанията, в нея ще откриете метода за разгадаване на проблемите и разрешаването им. Ще разберете, че светът има изцяло икономическа същност. Животът не е сложен, ние го правим такъв. Това е още една книга, още една крачка по пътя към познанието и себепознанието. С нея ще се променим и ние към по-добро.

Единствено непроменимото е промяната!

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите (Конфуций).

Какво представлява икономиката – сухи цифри, сметки и анализи? Икономиката се свързва с материалното, а истинският живот - с духовното. Да, ама не. Или поне не в света, в който живеем. Те са неразделни един от друг. Всичко, в което има избор или е ресурс, е икономика. А това е целият свят около нас или самият живот. Всяко едно човешко действие е избор, породен от нужда или е някакъв ресурс. Човешките взаимоотношения и дейности всъщност са размяна на стойности.

В „Не си отивай, щастливецо!“ Светозар Гледачев ни показа другото лице на икономиката, т.е. на самия живот.

Светозар Гледачев е роден на 24 февруари 1963 г. в Пловдив. Завършва Математическата гимназия в града, после ВИИ „Карл Маркс“ - София (сега УНСС). Става асистент и доктор на БАН, специализира и се квалифицира в University or Delawareи Bank of America. Работи като университетски преподавател, частник, директор на банка, два холдинга и няколко предприятия, консултант и финансист. Има своя седмична рубрика в ежедневник. Водещ е и на собствено финансово предаване по Пловдивска обществена телевизия. „Не си отивай, щастливецо!“ е интелектуалното продължение на първата му творба „Добър ден, нещастнико!“.