Втори културен скандал след паметника на Самуил разтърси държавата – обявяването на „Време разделно“ за най-обичания български филми. 

Социалната мрежа отново прекипя от критични мнения срещу избора. Филмът продължава да носи идеологическите петна на комунизма, които и до днес разделят, а не обединяват хората. Няма обаче  и отговор - до къде трябва да е историческата линия?

„Логично... ???! Димитровград - най-значимото място в България.

Чушкопекът - най-важното българско изобретение. Време разделно - най-любимият филм.

Нивото на мисълта и вкусът е забележително! Да живее образованието! Тържеството на живковистката пропаганда продължава!“, коментира избора кинорежисьорът Евгений Михайлов. Според журналиста Еми Барух изборът на "Време разделно" е тежка диагноза за националната митология. Паметта за злото е доминанта, която мутира през вековете и днес е все така непоклатимо устойчива.

Скулптурът Велислав Минеков е убеден, че "Време разделно" е исторически кич и държавна поръчка.

„Най-добрият български филм е «Лачените обувки» на Рангел Вълчанов. Друг няма, няма и да има ...“, убеден е професорът.

„Време разделно“- любим филм на българите. Тази ''държава'', и този ''народ'' са обречени! Те дори не живеят в лъжа, а от, и за лъжата. Трябва да завали захар от небето, та да ни отърве от тази прокоба. До тогава, който може да се отърве от тях, да се отървава!“, казва Рафаил, игумен на Кладнешкия манастир.

За Антоанета Цоневана от „Протестна мрежа“ също смята, че изборът на тази лента само ззасилва противопоставянето в обществото. „На "Време разделно" ни водиха от училище да го гледаме задължително...Имаше една сцена, в която Караибрахим стъпва върху погачата на сватбената трапеза...Това ми беше подействало много силно - ужасена бях от сцената, родена съм в смесен район и имам много приятели турци - никога този филм не е бил сред любимите ми филми, нито някой около мен го е обсъждал като такъв - това е инструмент за пропаганда - и не, не е това любимият филм на българите, както не са им любими медиите - пропагандни машини в момента - това, което е вярно обаче е, че тази пропаганда наистина разделя и това е целта й - и онази на социалистическия реализъм и тази днес на медиите-бухалки - винаги настроени на честотите на властта - пропагандата винаги е про-правителствена и цели противопоставяне между граждани и граждани“.

В съвсем обратна посока предлага размисъл бившият гард от НСО и експерт по национална сигурност Николай Марков.

„В цяла Европа никнат като гъби нови музеи за памет, построени за и от евреи! Да се помни.

Според псевдоинтелигенцията ни, както и според политическите фалшификати в човешка форма "Време разделно", Левски и Ботев трябва да бъдат и ще бъдат заличени, защото правят разделителна граница между етносите в България! Така възниква въпроса евреите ли са глупави, че изграждат световна памет в тяхна полза или ние сме умни като в името на едната глупост сме готови да заличим цялата българска история!?

Защо малката съпротива срещу това е национализъм тук, а еврейската памет- световна ценност? Помислете“, пита Марков.