В овалната му форма и бял цвят древните виждали умален образ на Вселената. В архаичните им представи то олицетворявало началото на Космоса, било символ на вечния кръговрат в природата, медиатор между света на живите и мъртвите. Както се пее в една българска народна песен:

Времето е кокошка.

Звездите са яйцина.

Снесени от кокошка

цървени и шарени.

Земьата е яйченце,

живота е пиленце,

снесено от яйченце,

цървено и шарено

Тези изначални представи за яйцето откриваме още в светогледа на древните траки. Според тяхната орфическа доктрина Хаосът (Космосът) представлявал яйце, от което се появил единният Бог. Той се слял с Богинята майка и от тайнственото зачатие се родил царят- жрец, които някои персонифицират в образа на певецът Орфей, а други – в образа на Залмоксис.

Превърнали яйцето в сакрален символ на космическия кръговрат, то станало част от погребалните традиции и култа към мъртвите. Основополагаща в поминалната обредност на траките е вярата в безсмъртието на душата. Тази идея е материализирана в множество могили, открити по нашите земи. Един най- впечатляващите комплекси от надгробни паметници се намира в района на Сборяново, където някога е бил тракийският религиозен център Даусдава. Могилите се отличават със силно изразена яйцевидна форма. По своето разположение в пространството са огледален образ на ярките небесни съзвездия. Техния общ план загатва за съществуването на Млечния път, в който древните са виждали може би пътя към безсмъртието.

Под всяка могила има гробница, която първоначално е била засипвана с пласт от бял трошляк - непропусклив, за да пази навеки мавзолея отдолу. Входът, пред който са изпълнявали погребалния ритуал, нарочно е оставен отворен. Тялото на мъртвеца било разчленявано, за да може душата, която се отделяла от него, да се слее с космическата енергия. Ритуално разчленяване се е извършвало и с кучето на покойника. В представите на траките то било свещен тотем, посредник по пътя към отвъдното. В края на поминалния обредт, гробницата се затваряли, а могилата засипвали с пръст. Така древните материализирали идеята за космическото яйце.

Традицията да се шарят яйцата навлиза по нашите земи през 5-6 век. Вероятно тя е била донесена от славяните. Първите яйца оцветявали винаги в червено. Наричали ги „парашки” - което означава „гръм, светкавица”. Техен господар бил върховният бог Перун. За да го омилостивят, хората му поднасяли червени яйца. У някои славянски народи името му звучало като „Четвъртък”, откъдето идва може би традицията в четвъртък да се боядисват яйцата, за да не пада гръм и градушка.

В архаичните представи на българите червеният цвят притежавал магическа сила - да спира природните стихии, които заплашвали посевите. Затова с алено яйце заплашвали градоносните облаци, за да прогонят бурите и ураганите. Изнасяли червено яйце, пиростия и брадва, за да възпрат градушките. С черупките на червено яйце мажели праговете на къщите, плевните, стоборите и кошарите, за да не ги удари гръм, да не сполети беда семейството и добитъка.

Червените яйца притежавали и свръхестествена способност да пазят хората от демонични същества, които сеели зараза и болести. Предците ни припознавали в образите на някои зли демони своите починали близки. Старо поверие е, че в нощта срещу Велики четвъртък те слизали от горния свят. Обикаляли наоколо заедно с вещици, бродници и мамници, за да крадат съня на децата, млякото на животните, плодородието в нивите, градините и лозята.

Осмислени едновременно като покровители на дома /тотеми/ от вредители, сродниците им изпълнявали ритуали, които имали смисъл на заклинание срещу зловредното им влияние и на молба за тяхната благословия. За да ги омилостивят им пренасяли дар – червено яйце. Слагали алени яйца при копринените буби, за да пазят децата от уроки, скривали ги под трендафил или здравец, за да неутрализират огромната им вредоносна сила. Друг път заравяли червено яйце в темела на къщатка, изхвърляли червеното багрило в двора, декорирали върху него името на умрелия - своеобразна форма на приближаване на хората към техните тотеми, израз на страхопочитанието на живите към мъртвите.

В червеното яйцето патриархалният българин припознавал и умаления образ на Слънцето. Осмисляно като негов земен еквивалент, то притежавало свойствата, присъщи само на небесното светило – да грее и топли земята, да възражда и обновява природата. Неговата продуцираща сила била пренесена върху червеното яйце, което „греело като Слънце”. Тази метафора подсилвала необикновените му магически способности. Така се родила традицията черупките от червени яйца да се хвърлят в двора на къщата, за да се затопли земята. Първите три червени яйце оставяли върху червен плат в сито, за да ги огрее слънцето. С първото обтривали бузките на децата и челата на момите, невестите и ергените, за да получат част от животворната енергия на слънцето и земята. Второто оставяли под синора на нивите, лозята и градините – за да има голям берекет. А третото алено яйце оставят за великденската погача. Червено яйце слагали в чеиза на младоженката – да има живот, изпълнен със светлина, щастие и благоденствие.

С приемането на Християнството червеното яйце запазва своя езически характер, съдържание и функции. Превърнало се в символ на пролятата кръв на Спасителя и неговото прераждане, то формално се преосмисля към мита за смъртта и възкресението на Иисус. А ритуали през Страстната неделя, асоциативно се свързват с Великия ден – Възкресение Христово.

За първи път аленочервеното яйца се осмисля ритуално в християнската традиция от Мария Магдалена. Узнала първа за възкресението на Спасителя, благочестивата християнка тръгнала по света да разказва за чудното събитие. Когато пристигнала в Рим, отишла първо при император Тиберий, поднесла му червено яйце с казала: „Христос Воскресе”. Според друга история в деня на Възкресението Божията майка отишла на гроба на Иисус с червени яйца. Когато видяла, че е празен, възрадвала се душата й и раздала алените яйца на всички дечица.

Легендите за Мария Магдалена и Дева Мария не само стават част от приказния фолклор на нашия народ, където Великден е познат като по-малкия брат на Божик, който имал късмета да носи нови и гиздави дрехи, или като старец, който идвал в нощта на Възкресение, за да раздава шарени яйцата на дечицата за радост и късмет. С тях са свързани традициите християните да оставят червено яйце пред иконата на Света Богородица. Да си разменят шарени яйца на Великден, да се поздравяват с „Христос Воскресе! и изричат пожелания за здраве, щастие и дълъг живот.