Културните ценности са конфискувани на граничен пункт “Връшка чука”, Видин, при опит да бъдат изнесени за аукциони в чужбина.

Експертизата вече е изготвена от специалисти от НИМ и НАИМ-БАН и ценностите ще бъдат върнати там, където трябва да бъдат. 

Движимите археологически паметници от различни епохи,  ценни монети и нумизматични колекции  представляват изключителен интерес за българската историческа и археологическа наука и са с голяма културно-историческа и експозиционна стойност. Те ще обогатят експозицията на НИМ, а част от тях ще могат да участват и в изложби в страната и чужбина.

Според специалистите това са едни от най-значимите и важни дела в годините на прехода в областта на културно-историческото наследство. Освен сребърните римски солници, които вече бяха заведени във фонда на НИМ през м. май т.г., заловената пратка съдържа ценни археологически и нумизматични движими културни ценности, голяма част от които произхождат от археологически обекти на територията на Р. България - антични и средновековни селища и некрополи.

Сред тях има ценни римски и средновековни монети, някои от които са част от колективни находки от късноримската епоха, съдържаща 2376 отлично запазени бронзови монети на римските императори Диоклециан (284-305 г.), Максимиан Херкулий (285-305 г.), Максимиан Галерий (292-311 г.), Максимин ІІ Даза (305-313 г.), Лициний І (308-324 г.) и Константин І (306-337 г.);колективна находка, съдържаща 93 много добре запазени бронзови ранновизантийски монети на Юстиниан І (527-565 г.), Тиберий ІІ Константин (572-582 г.), Маврикий Тиберий (582-602 г.). НИМ получава и златна римска монета - солид на император Юлиан ІІ Апостат като август (361-363 г.), сечена в монетарницата на Сирмиум, която е обслужвала балканските римски провинции.

Сред близо 600-те археологически и етнографски предмети, които постъпват в НИМ, особен интерес предизвикват няколко групи предмети. Това са 5 бр. бронзови кухи брадви, тип „келт" и 9 бр. бронзови сърпове, датиращи от къснобронзовата епоха (средата - втората половина на ІІ хил. пр.Хр.). 

Те вероятно са част от колективна находка, заровена в земята като съкровище, подобно на известните досега находки от подобни предмети, откривани главно в Североизточна България. Освен като свидетелство за развитието на бронзовата металургия през ІІ хил. пр.Хр., те са интересни с функцията си на разменни средства (домонетни форми) през тази отдалечена епоха.

Сред по-късните материали интересни са бронзовите апликации за конска амуниция от VІІ - VІ в.пр.Хр., които се откриват сравнително рядко по българските земи. Внимание заслужават и група накити от златни, сребърни и бронзови накити от римската епоха и Средновековието - висулки-брадвички, украсени с фигури на птица и геометрични орнаменти, златна обеца, бронзови и сребърни пръстени.

Сред редките екземпляри от римската епоха е и сребърният пръстен с гравирани растителни орнаменти и магически символи, както и бронзовите пръстени с геми от полускъпоценен камък, на които са изобразени грозд и съд, щит и копие.