​Христо Фотев - поетът, който днес щеше да стане на 80

Познавачите казват за него, че той е сред първите в списъка на поетите, превърнали се приживе в еталон за поведение на твореца бохем.

Роден през далечната 1934 г. в Истанбул, през 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в махалата на бежанците. Началното си образование получава в морския град, после учи във фабрично-заводско училище в Сливен.

Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. 2 години по-късно става редактор на многотиражката на мина „Черно море“. До края на живота си (27 юли 2002 г.), остава верен на голямата си любов – поезията.

Стефан Цанев нарича Христо Фотев автор на „най-чистата поезия в българската литература“. Още с първите си книги Фотев е признат за поет-явление, доказателство за което са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“.

Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. А любовта му към морета се превръща в централен философско-поетичен символ в лириката му.

ЕТЮД 

В чест на художника Пикасо

Хайде, Ной!

Плувай, Ной!

Скъпи Ной!

Да потъна в земята тъй, както в спектакъл

на куклен театър!

Да си сам в тъмнината, сред водния хаос

и пустия вятър!

Да се плъзга в кръвта ти безцветния пясък

на ужаса хладен!

Да си гол до безумие, жаден до смърт -

и безмилостно гладен!

Да си Ной! Да си прав! Със стълпени животни

в нозете студени!

С ужасени дървета, опрели в гърдите ти

клони зелени!

Хайде, Ной!

Ах, на жълтия вятър големите устни

от страх да играят!

Плувай, Ной!

Да затварят очите си птиците - да не искат

да виждат и знаят!

Скъпи Ной!

Но ти трябва да виждаш! Да знаеш! Да вярваш!

Докрай да не падаш!

Защото си Ной! И защото спасяваш,

спасяваш, спасяваш!

И да пуснеш прекрасния гълъб - да литне

крилатото конче...

Аз съм сам! Аз те чакам! Ела... Аз съм твойто

маслинено кронче!

Всичко аз ти дължа! И най-вече това,

че си всичко понесъл -

и безкрайния вятър! И мечтал! И в копнежа си

скръбен и дълъг

си отправил към мен своя дъх, своя глас -

своя гълъб!

Той е в мен! Успокой се! И тръгвамкъм теб

аз със толкова радост,

че притихва големия вятър, студения страх

и беззвездния хаос...

И в най-малкия свят, и в най-малкия град

във Бургас

аз пристъпвам към теб! Аз съм с теб...

Ний сме три милиарда!

Хайде, Ной!

Плувай, Ной!

Скъпи Ной!