Това се казва в съобщение на  пресцентъра на Министерството на културата (МК) до медиите. 

Повод за реакцията на ведомството на Рашидов са критиките, отправени от Асоциацията на българските археолози, според които тези селища са застрашени повече да не се третират като резервати.

"Населените места, комплексите от паметници на културата и историческите места, обявени за резервати до влизането в сила на ЗКН, имат статут на групови недвижими културни ценности с категория "национално значение" и за тях се прилага най-висока степен на защита по реда на този закон", обясняват от културното министерство.

Експерти припомнят, че с приемането на Закона през 2009 г. понятието "резерват" е съотнесено само към археологически обекти, обявени като резервати със закон. Този текст е в съответствие с чл. 18 от Конституцията на България, се посочва още в съобщението.

С приетия през 2011 г. Списък на археологическите резервати - 33 на брой, в параграф 122 се уточнява, че "актовете за обявяване на резерватите по чл. 50, ал. 3 като исторически, историко-археологически, археологически и музейни резервати, с които се регламентират местонахождение, територии, граници, охранителни зони и предписанията за опазването им, запазват действието си до приемането на нови актове".

Така се решава въпросът за придобилите статут на археологически резервати селища като Созопол, Мелник, Стария Пловдив, Старинния Несебър и други, но остава необходимостта от уточняването на класификацията на техните по-късни структури и на селища, чийто статут е свързан с вече несъществуващите в закона понятия "исторически", "музеен", "архитектурен", "градоустройствен", "етнографски" и "туристически" резерват.

Още през 2009 г. в параграф 10 на ЗКН е записано, че "заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като културни ценности по смисъла на този закон".

С приетото изменение и допълнението на закона през 2011 г. към този текст е включена и категорията на обекта, но не е уточнена класификацията им.

С направеното предложение с настоящия проект се внася яснота относно класификацията на тези селища като недвижими културни ценности и се преодолява този пропуск, обясняват от МК.

С направеното предложение в никакъв случай няма да се намали степента на правна защита на тези селища, а напротив - с тяхното приемане и определянето им като групови недвижими културни ценности с категория "национално значение", за които се прилага най-висока степен на защита по реда на този закон, превантивно ще се ограничи възможността за недобросъвестно тълкуване на досегашните текстове, се допълва в съобщението.