11 Февруари, 2026

Българите от Скопие: Нека българската азбука и празникът на буквите да получат истинското си название!

Българите от Скопие: Нека българската азбука и празникът на буквите да получат истинското си название!

В навечерието на най-българския празник 24 май Българският културен клуб в Скопие излезе с обръщение към българската общественост и държавните институции на  България с предложение за промяна в официалното наименование на знаменателната дата. Сегашното название „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ да стане „Ден на българската азбука, наука и култура и на славянската писменост“, предлагат родолюбците от Скопие. Ето и пълния текст на идеята им:

Нека българската азбука и празникът на буквите да получат истинското си название!

Освен всичко друго, великата дата на светите равноапостоли Кирил и Методий 24-ти май е и патронен празник на Българския културен клуб – Скопие (БККС), който вече 10 години работи неуморно, с възрожденска жар, за запазването на българския дух и културно-историческо наследство на територията на днешна Република Македония.
В навечерието на празника, БККС се обръща към цялата българска общественост и държавните институции на Република България с предложение за промяна в официалното наименование на знаменателната дата. Предлага се сегашното название „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ да стане „Ден на българската азбука, наука и култура и на славянската писменост“.
По такъв начин, ясно ще се открои новаторската роля на Първото българско царство като първенец и първопроходец в създаването, утвърждаването и разпространението на българската азбука – кирилицата. От времето на Черноризец Храбър до наши дни, и малките славянски азбукарчета, и днешните първокласници, знаят, че това е техният празник – денят на буквите, сътворени от светите братя и знаменитите им възпитаници.
От друга страна, през високотехнологичния 21-ви век, една страна-член на Европейския съюз би трябвало да акцентува по-скоро на понятието „наука“, отколкото на елементарното ограмотяване и обучение, подразбирано като „просвета“. В условията на съвременната икономика, базирана на знанието и иновациите, включването на термина „наука“ ще интегрира по-тясно представителите на природните и инженерните науки, които често биват забравяни или подценявани за сметка на хуманитаристиката.
Понятието „славянска писменост“ е разумно да се запази, с което се засвидетелства дължимото уважение и към културните постижения на другите славянски и неславянски народи, използващи българската азбука, по отношение на които средновековна България играе цивилизаторска роля.
В заключение, БККС изразява пожелание и силна надежда в най-скоро време всички българи да честваме 24-ти май като:

ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА, НАУКА И КУЛТУРА
                         И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ.

                                                           Председател на Български Културен Клуб-Скопие                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   
                                                                                          Лазар Младенов
Сподели:

Коментари (0)

Удостоиха Лили Иванова със „Златна лаврова клонка“

Удостоиха Лили Иванова със „Златна лаврова клонка“

Най-високото отличие на Министерството на външните работи се присъжда на политици, държавници и дипломати, както и на български и чужди граждани, допринесли за популяризирането на българската духовност, наука, култура и икономика зад граница

8 номинации за ИКАР 2026 отидоха при артисти от театър "Иван Вазов"

8 номинации за ИКАР 2026 отидоха при артисти от театър "Иван Вазов"

В категория „Водеща мъжка роля“ беше номиниран Пламен Димов за силното си представяне в ролята на Леоне в спектакъла „Глембаеви“. Спектакълът е от Мирослав Кърлежа с режисьор Ивица Булян.

Необичайна изложба разказва как предците ни са лекували душата, за да спасят тялото

Необичайна изложба разказва как предците ни са лекували душата, за да спасят тялото

От магически хляб до сребърни амулети: Етнографският музей в Пловдив разкрива тайните на народната медицина и борбата с болестите, които се хранят от страха