17 Януари, 2026

Българите от Скопие: Нека българската азбука и празникът на буквите да получат истинското си название!

Българите от Скопие: Нека българската азбука и празникът на буквите да получат истинското си название!

В навечерието на най-българския празник 24 май Българският културен клуб в Скопие излезе с обръщение към българската общественост и държавните институции на  България с предложение за промяна в официалното наименование на знаменателната дата. Сегашното название „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ да стане „Ден на българската азбука, наука и култура и на славянската писменост“, предлагат родолюбците от Скопие. Ето и пълния текст на идеята им:

Нека българската азбука и празникът на буквите да получат истинското си название!

Освен всичко друго, великата дата на светите равноапостоли Кирил и Методий 24-ти май е и патронен празник на Българския културен клуб – Скопие (БККС), който вече 10 години работи неуморно, с възрожденска жар, за запазването на българския дух и културно-историческо наследство на територията на днешна Република Македония.
В навечерието на празника, БККС се обръща към цялата българска общественост и държавните институции на Република България с предложение за промяна в официалното наименование на знаменателната дата. Предлага се сегашното название „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ да стане „Ден на българската азбука, наука и култура и на славянската писменост“.
По такъв начин, ясно ще се открои новаторската роля на Първото българско царство като първенец и първопроходец в създаването, утвърждаването и разпространението на българската азбука – кирилицата. От времето на Черноризец Храбър до наши дни, и малките славянски азбукарчета, и днешните първокласници, знаят, че това е техният празник – денят на буквите, сътворени от светите братя и знаменитите им възпитаници.
От друга страна, през високотехнологичния 21-ви век, една страна-член на Европейския съюз би трябвало да акцентува по-скоро на понятието „наука“, отколкото на елементарното ограмотяване и обучение, подразбирано като „просвета“. В условията на съвременната икономика, базирана на знанието и иновациите, включването на термина „наука“ ще интегрира по-тясно представителите на природните и инженерните науки, които често биват забравяни или подценявани за сметка на хуманитаристиката.
Понятието „славянска писменост“ е разумно да се запази, с което се засвидетелства дължимото уважение и към културните постижения на другите славянски и неславянски народи, използващи българската азбука, по отношение на които средновековна България играе цивилизаторска роля.
В заключение, БККС изразява пожелание и силна надежда в най-скоро време всички българи да честваме 24-ти май като:

ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА, НАУКА И КУЛТУРА
                         И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ.

                                                           Председател на Български Културен Клуб-Скопие                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   
                                                                                          Лазар Младенов
Сподели:

Коментари (0)

"ЕЛЕНИТЕ" – една история за любовта и поредното изгубено време

"ЕЛЕНИТЕ" – една история за любовта и поредното изгубено време

Проф. Светлозар Игов отказва да бъде хроникьор на събитията и вместо това предлага археология на чувствата – един билдунгс-роман за изграждането на чувствителността, за паметта, меланхолията и платоническата любов

Изгубеният филм, който постави началото - 111 години българско кино

Изгубеният филм, който постави началото - 111 години българско кино

На днешния ден се състои първата публична прожекция на филма „Българан е галант“ на Васил Гендов, който обаче не е съхранен

Връчиха „Златния глобус“ за най-добър актьор на Тимоти Шаламе

Връчиха „Златния глобус“ за най-добър актьор на Тимоти Шаламе

30-годишният Шаламе продължи стремежа си към величие - и към „Оскар“ - като надмина звезди като Леонардо ди Каприо и Джордж Клуни в категорията за най-добър актьор в мюзикъл или комедия