Огнян Минчев

Радев е геополитически проект за смяна принадлежността на България. Тoва е известно от 2016 г., когато издигането на кандидатурата му за президент от кръга на Първанов - АБВ и от БСП бе почти публично опосредено от представителя на РИСИ ген. Леонид Решетников. Преди 10 години Москва не бе в позиция да осъществи геополитически преврат в която и да е страна на Източна Европа и затова Решетников публично предупреди по телевизията на Малофеев "Царьград" да не се очаква Радев да прави "геройски постъпки" като изваждането на България от НАТО... 

Днес Русия не е по-силна отколкото беше през 2016-та, но е принудена да играе ва банк. Нейният опит за 

геополитически реванш срещу Запада

 с войната в Украйна претърпя очевидно фиаско. Това, което все още е възможно, е да се оползотворят поредица от "стари инвестиции" на различни места в Източна Европа, които могат да смекчат и да забавят неизбежния процес на геополитическа редукция на Москва до статута на регионална сила. Една подобна "стара инвестиция" е "нашият Виктор" в Будапеща, когото пласираха в ролята на дисидент и опозиционен политически лидер още през 80-те. Днес "патриархът" на КГБ-истката резидентура в Източна Европа очаква публичното си отхвърляне от унгарското общество на следващите избори, когато или ще трябва да слезе от власт, или ще трябва да узурпира властта в открита диктатура - в центъра на Европа.

През своите два президентски мандата Радев не бе в състояние да диктува геополитическия дневен ред на България - просто защото бе в позиция на преимуществено представителна власт. Дори и по време на протяжните служебни кабинети между 2021-2024 г. той можеше тихомълком да инжектира българските институции с нови и нови попълнения на кремълските мрежи в България, да спира официалната българска помощ за Украйна, да манипулира кризата на българската партийно-политическа система в посока на максимален хаос с помощта на свои прокси партийни котерии, и най-много - да инсталира безумния договор с Боташ за период от 13 години напред. Това, което не можеше да направи, бе да установи решаващ контрол върху националните институции и политическите решения. 

Днес създателите на неговия дългосрочен политически проект вече са в състояние да протегнат ръка пряко към ядрото на политическата власт в България чрез 

инсталирането на Радев в ролята на популистки партиен лидер, 

претендиращ за цялата власт в страната. Фактът, че самият Радев е доста посредствен като личност и като политически качества не е слабост, а ресурс за тези, които чрез него преследват контрол върху властта в България. Неговата посредственост добре прикрива реалните измерения на политическия проект, разгръщащ се зад фасадата на скромната му личностна претенция. Основната цел на този проект е релативиране на европейската и атлантическата принадлежност на България, отстраняване на тези обществени и политически сили, които са в полза на западната ориентация на страната и превръщане на София в част от "ревизионистичната дъга" на Будапеща, Братислава, Белград... Макар и твърде пожелателно, видеото по-долу добре дефинира максималистичните цели на Москва за създаване на удобна "сива зона" в Югоизточна и Централна Европа, способна да изтласка реално формиращата се европейска геополитическа общност максимално "на запад". 

Иронията на ситуацията се засилва от факта, че за да се преборят с основните фигури на българския посткомунистически олигархичен модел, реформистите от т.нар. "градска десница" се изкушават да влизат в оперативно сътрудничество с Радев още от дните на масовите протести през 2020 г. Така, Радев - ключов инструмент на руския стратегически интервенционизъм в България - се явява в 

роля на "антиолигархичен агент"

 Българската олигархия е пряк продукт на руското стопанско, корупционно и шпионско проникване в България от десетилетия насам. Сега с тази олигархия ще се бори ... не се смейте - Румен Радев, в ролята на водещ партиен лидер.

Не желая да задълбочавам и без това силния песимизъм свързан със ситуацията в България, но въпреки това смятам, че няма как да избегнем възхода на Румен Радев. Можем да се надяваме да е кратък, да е анемичен, да е неубедителен. Въпреки това, силите, стоящи зад него ще реализират в определена степен своите цели. Надявам се, че няма да успеят да реализират, поне не докрай, основната си цел - да откъснат България от Европа и Запада за да я върнат обратно в безобразието на това, което днес е един жалък остатък на Руската империя, запътил се към небитие. Надявам се България да не последва империята в това небитие! През 80-те години на 19 век лидерите на българското национално освобождение - Стамболов, Захари Стоянов - спасиха България от незавидната съдба да се превърне в руска провинция, след като 500 години бе преживяла като провинция на Османската империя. Прощавайте - акълът ми не стига да си представя, кой може да изиграе подобна роля днес...