"Най-важното за "Литературен вестник" беше, че той търсеше експеримент, не се страхуваше да спори, радваше се, когато идват млади хора и да предлагат читави текстове, и създаваше едно поле на напрежение, което дотогава липсваше изобщо в литературния живот. Това според мен е най-важната му заслуга. Правенето на "Литературен вестник" беше един щастлив хаос". Това сподели поетът Едвин Сугарев в предаването "СЪботаж" по БНР в разказ за работата му като редактор на "Литературен вестник".

"Всеки водещ на брой имаше пълната власт над материалите, които включва, разбира се, останалите му даваха съвети, предлагаха текстове, но нямаше някаква йерархия, при която главният редактор да казва: „това да, това не“. Вестникът течеше едновременно в много русла и имаше много физиономии. Друг е въпросът, че този хаос създаваше и неприятност. Например в различни броеве се появяваха един и същи текст, който някой не е разбрал, че вече е излязъл", каза още Сугарев. "Вестникът във Велико Търново не беше вестник. Беше литературен алманах "Янтра" и този алманах имаше два тона хартия", припомни Кин Стоянов, работил като заместник-главен редактор на "Демокрация". 

"И тогава нашият заместник-главен редактор Краси Георгиев ни заведе да разговаряме с временната управата на Велико Търново и ние договорихме да започнем с тази хартия да издаваме един литературен вестник като издание на вестник „Демокрация“. Като в състава на този литературен вестник трябваше да влезе от търновска страна Мария Георгиева, Марина Томова, но главен редактор трябваше да стане Владо Левчев. И може да се каже, че концепцията на вестника я писахме в моя дом. Владо Левчев създаде екипа на "Литературен вестник". Той направи "физиономията" на вестника, той въведе това правило всеки един от редакторите да води брой, което ми се вижда симпатично правило, заяви Стоянов.

Ирма Димитрова, която е дългогодишен преподавател в СУ "Климент Охридски", припомни за естеството на работа в редакцията на вестника. "При нас цареше един светъл хаос, в който ние не подозирахме колко сме щастливи. На практика имахме главен редактор в лицето на Едвин, който никога не ни се бъркаше в работата. От друга страна цареше някакъв хипарски купон в този вестник, което не означаваше, че не се работи. Вестникът винаги излизаше на време. Това, което беше най-хубавото, е, че от една страна беше хаотичен, свободен, от друга страна помежду ни имаше една солидарност, всеки беше готов да помогне на другия с идеи, текстове, с всичко, с което можеше", каза още Димитрова.