Дарените творби влизат завинаги във фонда на галерията в Казанлък със забрана за частна продажба
Три непоказвани у нас произведения на класиците на българската живопис Дечко Узунов и Бенчо Обрешков се завърнаха в България след десетилетия в частни колекции в Швейцария, съобщават от Художествена галерия - Казанлък.
Дарението включва едно живописно платно на Дечко Узунов, предоставено от психиатъра д-р Михаел Дьоман от Цюрих, и две творби на Бенчо Обрешков от колекцията на Розмари Рьосел от град Мьонедорф край Цюрихското езеро. Картините са предадени официално на екипа на казанлъшката галерия на 16 ноември в Мьонедорф и вече са част от основния ѝ фонд в годината, в която институцията чества своята 125-годишнина. Българската публика ще ги види за първи път през пролетта на 2027 година в специална експозиция след тяхната реставрация.
Условието на дарителите и пътят към дома
Завръщането на трите платна започва в първите дни на 2026 година с обаждане от внучката на Бенчо Обрешков — Десислава Обрешкова. Тя уведомява ръководството на галерията в Казанлък, че д-р Михаел Дьоман желае да дари на града оригинална творба на Дечко Узунов. Малко по-късно към жеста се присъединява и близката до семейството Розмари Рьосел, която решава да предостави две произведения на самия Обрешков.
Следват близо единадесет месеца на кореспонденция, изготвяне на юридически договори, съгласуване на дати и организация на международния транспорт от Швейцария до България. Двамата дарители поставят едно изрично условие в договорите си — платната никога да не бъдат продавани на частни лица и да останат завинаги в публичната колекция на музея.
„Някои картини пътуват дълго, докато намерят своя дом", коментира директорът на Художествена галерия - Казанлък д-р Пламен Петров, който през октомври пое нов мандат начело на институцията. Според него волята на швейцарските собственици носи особено силно послание за ролята на музеите в опазването на културната памет.
„В това условие има нещо много ценно. Хората, които десетилетия наред са живели с тези картини в домовете си, пожелаха те да принадлежат не на един човек, а на всички нас", подчертава д-р Пламен Петров, цитиран от БГНЕС.
Съученици, променили българската живопис
Пристигането на картините точно в Казанлък затваря един исторически кръг, започнал преди повече от столетие. Дечко Узунов и Бенчо Обрешков са връстници — и двамата са родени през 1899 година, съответно в Казанлък и в Карнобат. Пътищата им се пресичат рано в Художественото индустриално училище в София, където между 1918 и 1920 година са съученици в класа на друг известен казанлъшки живописец — Петко Клисуров.
Именно през 20-те и 30-те години на ХХ век Узунов и Обрешков се утвърждават сред водещите фигури, които модернизират българското изкуство и го отварят към европейските художествени течения. Днес техните новопридобити платна попълват една от най-старите музейни сбирки в страната. Началото ѝ е поставено още през 1901 година, когато Петър Топузов и Иван Енчев-Видю основават в Казанлък „Музей за старини и изкуства", ръководен по-късно в продължение на почти три десетилетия от писателя и художник Димитър Чорбаджийски - Чудомир. В постоянната експозиция на галерията и в родната къща на Дечко Узунов вече се съхраняват знакови работи на двамата автори, но швейцарското дарение добавя непознат досега щрих от техния творчески път в чужбина.
„Особено вълнуващо е, че след десетилетия в чужбина тези картини се връщат в България, и то не къде да е, а в Казанлък. Дечко Узунов е роден тук. Сега неговата картина се завръща в родния му град, за да бъде показана в галерия, с която той е свързан още от младостта си", посочва директорът на галерията.
Първа среща с публиката през пролетта
Преди да застанат под прожекторите в изложбените зали, трите произведения ще преминат през пълно проучване и реставрационна обработка. Екипът на Художествена галерия - Казанлък подготвя документална и художествена изложба за пролетта на 2027 година, в чийто център ще бъдат именно новопридобитите платна.
Експозицията ще проследи цялата биография на картините — кога и как са нарисувани, как са попаднали в швейцарските домове в Цюрих и Мьонедорф, как е протекла реставрацията им и каква е личната история зад решението да бъдат подарени на българска обществена институция.
„Винаги съм смятал, че дарителството е една от най-красивите форми на обич към изкуството, защото дава на картината не просто стена, а дом, в който публиката може да се среща с нея", допълва д-р Пламен Петров.
Още от Арт Фактор
"Дон Карлос" открива днес 27-ия Коледен музикален фестивал във Варна
Спектакълът е включен и в програмата на европейската инициатива „Нощ на театрите“, давайки възможност на публиката да се докосне отблизо до това изключително сценичното изкуство
Филмът „Последните концлагеристи от „Белене“ тръгна на турне в Турция
Първото излъчване на лентата ще бъде тази вечер в Одрин, като тя ще бъде представена в културни центрове и университети в южната ни съседка
Една отхвърлена песен за „Големият Лебовски“ стана хит и донесе „Грами“ на филм с Джордж Клуни
Първоначално предложена за култовата комедия с Джеф Бриджис, „I Am a Man of Constant Sorrow“ намира мястото си във филма на братята Коен с Джордж Клуни и се превръща в световен музикален хит.