„Невинността на мюсюлманите” е слаб, дори жалък, вместо смешен филм, но със сигурност е един от най-търсените в мрежата. Заради него на 11 септември бяха убити четирима американски дипломати в Либия. YouTube беше забранен в Афганистан и хиляди протестираха и атакуваха посолството на САЩ в Кайро. По всичко личи, че това няма да е всичко!
Американците никак не обичат провокациите и ще отвърнат на удара, въпреки че от Либия излязоха с официално обръщение тип: „Извинете, ако има нещо…”. Активисти на салафистките бригади от движението „Ансар аш-Шариа” („Защитниците на шариата”) буквално озверяха, защото пошлото филмче се подигра с Пророка Мохамед. „Сложи главата си между бедрата ми. Виждаш ли още дявола вътре?” – това не е реплика от филм „за възрастни”. Така се обръща пророкът Мохамед към забулена красавица в една сцена от „Невинността на мюсюлманите”.
Смехотворният филм е дело на режисьора Сам Басил. Той изкрънкал пет милиона долара от стотина еврейски дарители, за да създаде това безумие. Отнема му три месеца работа. В пародията участват 60 актьора, а екип от 45 души са съпричастни в създаването му. Дори да не разбирате английски, е повече от ясно каква е художествената стойност на филма. Режисьорът е американски евреин, който се кълне, че „Ислямът е рак”. Знаем с какво око гледа народът му на прахосването на парите. Едва ли някой евреин (а и друг по произход) смята инвестицията на петте милиона в смъртта на хора за прекрасна сделка!
{youtube}fYQgacE2OW0&bpctr{/youtube}
Още от Арт Фактор
Два дни - от началото на Реформацията до народните будители
Не подарявайте свободата си на безразличието!
Български филми влизат в конкурсната програма на кинофестивал в Рим
„Гунди: Легенда за любовта“ и „Балконада“ ще участват в деветото издание на Euro Balkan Film Festival
„1986“ — 40 портрета, 40-годишни българи и светлината, която побеждава мрака
Фотографският цикъл на Теодора Нишков, известна като Принц Датски, превръща четири десетилетия след Чернобилската катастрофа в размисъл за живота, уязвимостта и човешкия дух, показвайки, че животът продължава въпреки историческите травми