Днес, на 90- годишна възраст ни грандамата на българската живопис Мария Столарова. 

Именитата художничка е издъхнала в нощта срещу Кръстовден. Смъртта е настъпила в съня й, тихо и неусетно – така, както си отиват щастливите и праведни хора, казват близките на Столарова, пише "Стандарт".

Художничката е родена през 1925 г. във Варна, но израства в София. Завършва "Живопис" в Художествената академия при Дечко Узунов през 1949 г. Столарова е сред първите творци у нас, които се насочват към индустриалния пейзаж. Тя обикаля заводите в Димитровград, Стара Загора, Раднево, Марица-изток, водейки със себе си и сина си. Мария създава серия от творби, които впечатляват с простота и монолитност. 

Но студеният колорит в картините й стряска стожерите на соцреализма. "Нейното творчество изпреварва времето - заради което не е била сурово наказвана, нито са й сваляли изложби, както се е случвало с други колеги. Но пък държавата не винаги е откупувала картините, а тогава това си е било негласна наказателна мярка", разказва синът й Стефан. 

В портретите си художничката също търси вътрешното състояние на модела, което умело комбинира с физическата прилика. До голяма степен нейните картини с цветя също са наричани „портрети", тъй като в тях тя намира вътрешна хармония и музика във всяко от тях. "Ако художникът не работи много, и техниката ще му е несъвършена", е творческото кредо на Столарова. 

След дипломирането си в Академията тя работи като художествен редактор във вестник „Септемврийче" и издателство „Народна просвета". От 1962 до 1964 г. ръководи ателие "Бижутерия" към Творческия фонд на СБХ, а от 1970 до 1973-а е в ЦНСМ. Има над 30 самостоятелни изложби и десетки участия в наши експозиции в Лондон, Берлин, Рим, Будапеща, Прага. Носителка е на орден "Кирил и Методий" I и II степен и званието "Заслужил художник". 

40 години Мария Столарова е съпруга на Камен Калчев. Когато се запознават, писателят е вдовец с 4-годишна дъщеря, а тя се разделя с един от най-нежните художници, Найден Петков, който е голямата й и първа любов. 

Когато художникът е мобилизиран и се бие в Унгария, засипва Мария с лавина от писма - поетични, романтични, с рисунки. А тя пази цялата кореспонденция от тези шест години любов, докато не среща Калчев. Сватбата на утвърдения вече писател и студентката в IV курс е през 1948-а. Кумове са им Павел Вежинов и Бойка Вапцарова, които живеят заедно по това време. След смъртта на Калчев през 1988 г., Мария намира сили да продължи творчеството си в живописта и дизайна - винаги елегантна, винаги изискана и във форма. Неслучайно на младини е шампион по фигурно пързаляне, има медал за 100 м гладко бягане и за 100 м с препятствия.

През ноември миналата година грандамата на българската живопис чества 90-ия си юбилей с грандиозна експозиция на "Шипка" 6 с 60 творби - както добре познати, така и напълно неизвестни нейни картини от 50-те години на ХХ век.