Свободата е опасна защото значи да говориш истината, да се бориш за истината, да защитаваш човека с истината. Това сподели по Би Ти Ви поетът Любомир Левчев.

Той призна, че с писателят дисидент Георги Марков са били много близки приятели, но със смирение приема укора на своя приятел, открехвайки завесата как точно ги е разделила съдбата.

Около Джери Марков има неразплетени неща, но той беше смел човек и признавам, че има основание да ми се сърди. Ние се готвехме заедно да пътуваме, но не да бягаме, а да ходим в Италия. В последния момент обаче се отказах – имах две деца, за които отговарям, за тях трябваше да мисля. Той имаше две жени, а не деца, и освен това беше белетрист. Това беше надежда, че с романите и книгите си можеш да живееш. А аз с моите стихчета - как ще живея и така се разминахме в живота. По-късно той ми прати едно много яростно писмо, в което ме упрекваше, че съм продал общите идеали. Позволих си и аз да му напиша писмо, но беше абсолютно политическо по съдържание и тогава Тодор Живков не ми позволи да му го изпратя. А аз познавах Живков покрай Джери, той ме бе запознал с него, разказва поетът.

Любомир Левчев признава, че не може да живее без вяра. А със съпругата му са заедно от много години, след като съдбата ги срещнала на брега на Искара, в който той се опитвал да я учи да плува, без сам да може да плува. Упование в живота той намира и в последните думи на пророчицата Ванга, изречени от нея в състояние на транс: “Любчо, идва много, много, много лошо за бъдещето – парите сменят своето място”.

Не съм чувал по-интересно и по-кратко обяснение на това, което става в света Последните й думи бяха обаче: Няма страшно, Любчо. Сякаш искаше да ми даде спокойствие. Да, светът може би воюва, без ние да подозираме, че това е страшно, но ние не трябва да се страхуваме, не трябва да губим вяра, каза още поетът

Левчев обясни, че не би се отказал от нищо, което е направил или написал. Единствената грешка, която е допуснал е, че не го е направил или написал по-добре.

На въпросът на водещия какво е за него България, поетът призна на финала на разговора: България е моята Родина – тя е моето посвещение, дълг и щастие.