Годишните пръстени на древни дървета, звездобройците, които са следели Венера, и един вулкан в Аляска сочат една и съща година: около 1587 г. пр. Хр.
Вавилон е градът на звездобройците и царете, чието име и днес звучи като легенда. Хиляди години историята пази една негова тайна: кога точно е паднал. Сега отговорът идва от най-неочакваните свидетели – дърветата, планетата Венера и един вулкан на другия край на света, в Аляска.
Международен екип от учени е намерил нови доказателства, които позволяват датата да бъде определена много по-точно. Изследователите съчетават анализ на годишните пръстени на древна дървесина, археологически находки и следи от мощно вулканично изригване. Резултатите са публикувани в научното списание PNAS, а за тях съобщава Archaeology Magazine.
Денят, в който светът се промени
Падането на Стария Вавилон е един от повратните моменти в историята на човешката цивилизация. Градът е превзет от войските на хетския цар Мурсили I и така завършва Старовавилонското царство – времето на династията на Хамурапи, царя на прочутия законник.
Но кога точно се е случило това? Десетилетия наред учените спорят. Историците предлагат няколко варианта – висока, средна, ниска и ултраниска хронология. Разликата между тях не е малка: тя размества датите на цели епохи, и то не само в Месопотамия.
Какво разказват дърветата
Екипът, воден от Шарлот Пиърсън от Университета на Аризона, изследва дървесина от археологически обекти в Анатолия, на територията на днешна Турция. Всеки годишен пръстен е като малка капсула на времето. Учените измерват радиовъглерода в отделните пръстени и ги сравняват с дървета с точно известна възраст. Така подреждат летопис, който обхваща повече от 13 века – от 2072 до 744 г. пр. Хр.
Още улики дават дървените греди на древни дворци, които могат да бъдат свързани с писмени документи по асирийския календар. Така учените установяват кога са строени два дворца – около 1837–1836 и около 1778 г. пр. Хр.
Венера, пепелта и вулканът
Следва най-поетичната част от разследването. Вавилонските звездобройци грижливо са записвали наблюденията си над Венера. Имало е години, в които планетата е била необичайно трудно видима, сякаш небето е било забулено. Учените предполагат, че причината е прах и пепел в атмосферата след вулкански изригвания.
Най-убедителното съвпадение е с мощното изригване на вулкана Аниакчак в Аляска около 1628–1627 г. пр. Хр. – едно от най-големите изригвания през последните 4000 години. Небето над Месопотамия е помътняло заради огън, избухнал на хиляди километри оттам.
1587 година преди Христа
Когато сглобяват всички парчета от пъзела, учените стигат до извода, че доказателствата най-добре отговарят на т.нар. средно-ниска хронология. Според нея Вавилон е паднал около 1587 г. пр. Хр.
Дърветата разказват и още една драма. Анализът на дървесината разкрива дълга суша в региона между 1228 и 1188 г. пр. Хр., особено жестока в годините 1194–1192 г. пр. Хр. Две години по-късно хетската столица Хатуша е разграбена и опожарена. Изследователите предполагат, че климатът може да е ускорил залеза на империята – същата, чийто цар векове по-рано е превзел Вавилон.
Според Пиърсън и колегите ѝ съчетаването на годишни радиовъглеродни измервания с данни от други науки ще помогне да бъдат уточнени датите и на други периоди от древната история. Дърветата помнят. Трябва само да знаем как точно да ги попитаме.
Още от Наука
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата
Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.