Предложението до кмета на Ловеч е на председателя на Фондация „Граждани срещу насилието" Васил Колев - един от големите радетели за реабилитирането на поп Кръстю като предател на Левски, съобщават от пресцентъра на Общински съвет, цитирани от сайта lovechtoday.eu.
Становището на общинската администрация е името на площада да бъде „Свещеноиконом Кръстю Никифоров". То е подкрепено е и от кварталния съвет във Вароша, от Ловчанския митрополит Гавриил и Регионалният исторически музей в Ловеч.
В писмо до община Ловеч директорът на музея Капка Кузманова посочва, че свещеноиконом Кръстю Никифоров е високообразован свещеник, участник в борбата за църковно-национална независимост, част от един интелектуален кръг, който се явява авангард на ловчанските българи в борбата им за просвещение и независима вяра. През предосвобожденските години в битността си на най-авторитетен свещеник сред миряните в Ловеч поп Кръстю е един от уважаваните граждани, пише още директорът на музея.
Кузманова припомня, че по покана на Васил Левски поп Кръстю става заклинател на Ловчанския комитет, след което е избран в неговото ръководство като касиер. По редица причини той става удобна мишена за отправяне на обвинения в предателство срещу Левски от страна на фамилията на поп Лукан и нейните поддръжници, казва още Кузманова. „Непредубеденият анализ на фактите и обстоятелствата красноречиво говори, че свещеноиконом Кръстю Никифоров не е предател", заявява в писмото си Капка Кузманова.
През 2013 г. се навършват 175 години от рождението на поп Кръстю.
Решение за именуване на площада ще вземе общинският съвет на заседанието си на 25 юли.
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.