На Възкресение издъхна обичаният актьор Чочо Попйорданов

Той почина в резултат на тежка черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, съобщиха от "Пирогов".

48-годишният актьор бе настанен в Централна реанимация на здравното заведение с пряка опасност за живота. Чочо е докаран в болницата в коматозно състояние - с тежка двустранна мозъчна контузия, двустранно счупване на черепните кости, вътречерепен хемтом, счупване на черепната основа, контузия на белия дроб и с едно счупено ребро. Сърдечната му дейност се поддържа с медикаменти и е на командно дишане.

Тежките наранявания са резултат от височинна травма. По първоначална информация актьорът е паднал от високо терасирано гробищно пространство. 

Все още не са ясни причините за трагичния инцидент. От СДВР съобщават, че не става дума за криминален случай. 

Петър (Чочо) Иванов Попйорданов е роден на 11 юни 1964 г. в София. Син е на Иван Попйорданов - дългогодишен директор на Киноцентър "Бояна" и генерален директор на БНТ през 1998 г. и лекарката Катя. Родът му по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония.

През 1989 г. Чочо Попйорданов завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност актьорско майсторство в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Една година учи в Чехия. Играе в трупите на театър "София", Малък градски театър "Зад канала", а от 1994 г. и в Народния театър. 

Най-известните му театрални роли са в постановките "Сън в лятна нощ", "В полите на Витоша", "Бурята", "Човекът, който прави дъжд", "Кимоно", "Декамерон", "Призраци в Неапол", "Хеда Габлер".

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов прави успешна кариера и в киното. Незабравими ще останат ролите му  във "Вчера" (1988), "Адио Рио" (1989), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Вампири, таласъми" (1992), "Сезонът на канарчетата" (1993), "Граница" (1994) "Испанска муха" (1998), "След края на света" (1998), "Дунав мост" (1999), "Сомбреро блус" (1999).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за Аскеер през 1996 и награда Аскеер през 1997 г. и награда "Златен Баяр" в Белгия за най-добра мъжка роля във филма "Граница". Чочо ще остане една от емблемите на съвременното българско кино и любим актьор на няколко поколения.