Проф. Минеков изригна към Радан: Дадохте културата на Мултак и мутра

Проф. Велислав Минеков е написал открито писмо до Радан Кънев на стената си във фейсбук. Конкретния повод е избора на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия за култура и медии.

Преди време известният скулптор напусна Реформаторския блок, разграничавайки се открито от позицията на РБ да подкрепят кабинет на Борисов, разочарован от непоследователното поведение на реформаторите и отказ от посланията, които отправяха към своите избиратели. 

Ето текста на писмото:

Радане,

Писах на Меглена, че се разделяме. Добре е да ти пиша и на теб.

Предложихме достойна програма за култура от РБ. Програмата бе дело създадено от 124 души наши съидейници, елитни имена в тази сфера. Две години събирах съвети и предложения. Оказа се, че тази програма е скрап.

Съюзихме се с мутра, с надеждата да я превъзпитаме.

Избрахме "Главен Мултак" за министър. Целунахме се с Цецка и Цветан.

РБ гласува с 14 народни представители за Бинев.

Кой мислиш гласува за РБ ? Полицаи, военни, земеделци ?

Кой ще гласува за РБ на следващите избори ?

При цялата ми политическа некомпетентност, която познаваш, ще си позволя да те съветвам.

Единоначалието в РБ означава безконтролен разпад.

Недоверието може да бъде градивен елемент - ХДС -ХСС плюс някакво ФДП, пример от моята втора родина.

Излизайте първи и с достойнство от тази невъзможна коалиция, друг успешен ход няма. Присъствието ни там е в алгоритъм на ежедневен срам. Трябва да заявим, че превъзпитанието на мафията е дело невъзможно. Всеки следващ час в този безморален съюз носи щета. Структурите ни ще бъдат превзети с пари и полегато насилие. Виж какво стана с Тома, Пепи и Людмил от ДБГ. В ДСБ примерите са също ужасяващи, ти се досещаш.

Коалицията приклекна в колаборация. Позволявам си да ти припомня, че идеята за РБ бе в основата си и моя. Добрите намерения се превръщат в нещастие и мрак. Губим хората, които ни обичаха. Тезата "с малко, но завинаги" е парадоксална илюзия.

Ченгесарщината в съюз с тарикати желаят нашето погребение. Обречени сме в собствената си визия за единствени представители на недоволна, креативна интелектуална маса. Нещастието на мислещия, на можещия се превърна в первезия на обявилият се за десен народен любимец и балканска Бърдоква. Имаме избор да бъдем наведени слуги на случаен пазвант, или да изберем съдбата на достойния и нещастен разум.

Възможно е да не съм прав. Бедата е, че съм черен гадател.

Знам, че твоите надежди са и мои,

Славето