Рашидов призна: Бях рязък към тенора от "Йоан Кукузел", поднасям му извинения

Обществената реакция срещу меко казано скандално изказване на Вежди Рашидов по повод реакцията на хорист Георги Петров от „Йоан Кукузел“ очевидно е жегнало културния министър. В отворено писмо до медиите скулпторът признава, че е бил рязък с тенора, за което съжалява и моли за извинение.

Ето какво написа министърът в отвореното си писмо:

"Дълбоко съм убеден, че българската изложба в Лувъра е велико събитие за българската култура и нарежда страната ни на най-достойното място в световната съкровищница. Работих за тази изложба много дълго и с мисълта за България. Благодарен съм на целия българо-френски екип, който реализира тази впечатляваща експозиция, с която страната ни се нарежда на най-високо място в световната културна история.

Аз лично се почувствах засегнат, когато на фона на този колосален успех и на божественото представяне на хор „Йоан Кукузел” дни наред обществеността ни беше занимавана с недоволството на един от хористите, защото не е получил хонорар за труда си. Да, отворихме вратите на легендарната парижка Света Богородица за ангелогласните ни хористи, но не сме им плащали хонорар, както без хонорар работи и целият екип по подготовката на изложбата и на съпътстващата културна програма.

Като творец зная, че трудът на артиста трябва да бъде възнаграден, като министър правя възможното творците да получат заслужено заплащане, но има моменти, в които възнаграждението не е най-важното. Нито ръководството на хор „Йоан Кукузел”, нито екипът на подготовката на изявите в Париж, нито участниците в тях са поставяли въпроса да получат възнаграждения. За жалост, дни наред след изложбата трябваше да се обясняваме не за успеха на България, а за хонорарите. Това ми се струва дълбоко несправедливо и може би в едно от изказванията си бях рязък и се изразих твърде образно, което е засегнало тенора Георги Петров, за което моля за извинение. Ценя труда на всеки творец, на всеки български артист, аз самият съм част от творците и искам те да живеят достойно.

А иначе – мечтата ми България с културното си наследство и с таланта си да бъде на заслужено място в най-големия световен музей, се сбъдна. Вярвам, че това е пътят на България – в най-големите музеи, в най-големите сцени, в най-големите зали на Европа и света".