“ Той, прилича повече на бесило...?” Думите на бившия първи човек в държавата сякаш са се сбъднали. Днес монументът наистина напомня повече  на гигантско бесило, от което свалят посечените тела на железните апостоли и пиети. Покрай главите и раменете им са омотани дебели стоманени въжета, а стрелата на огромен кран ги спуска към земята. 

Авторът на композицията комунистическият скулптор Валентин Старчев, сам признава, че Тодор Живков не харесвал творбата му. Причината, според него е, че  монументът бил вдигнат набързо за осем месеца, което не е дало възможност да бъде направен качествено.

От няколко седмици Столична община започна демонтажа на разпадащата се метална конструкция.

Планираме да премахнем металните елементи в горната част, което е около една трета от съоръжението. Ще бъдат свалени и стомано-бетонните панели от източната част на паметника, обясняват идеите си от кметството.

След като се махнат опасните части,  Валентин Старчев, ще направи нов проект, адаптиран към новите реалности. 

Съюзът на българските художници пък разпространи отворено писмо, в което обяви, че „няма да допусне разрушаването на паметника пред НДК”. Художниците са против провеждането на обществено допитване за съдбата му.

Когато стане готов новият проект на проф. Старчев ще бъде качен на страницата на “Архитектура и градоустройство” в интернет и ще се направи широко обществено допитване, каза арх. Калинов, от кметството. Главният архитект на София Петър Диков пък твърди, че след като се премахнат опасните части, ще се направи референдум дали той да остане или да бъде премахнат изцяло.

„Едно допитване е нормално нещо, но въпросът е какво ще бъде това допитване”, коментира авторът проф. Валентин Старчев. Той настоява допитването да бъде насочено към архитекти, скулптори, изкуствоведи, историци и философи, които са специалисти и имат отношение към проблематика.

„Нищо не бих променил от творбата си, признава Старчев днес, но отказва да коментира оценките, че паметникът е тромав, в гигантоманския стил на коуминизма, а народът го беше кръстил иронично "петоъгълен шестохуйник". Старчев обясни, че паметникът е композиция от три части – "Златният век на Симеон", "Пиета"– отдаваща почит на жертвите в 1300-годишната история на България и „Съзидателят", който показва, че винаги е имало някой, който да гради и твори в тази държава.

„Най-голямата допусната грешка е в облицовката на паметника”, каза проф. Старчев. По думите му това е причината и за падащите плочи, които стряскаха софиянци. По проект идеята е била плочите да бъдат различни, с по-големи размери и без фуги между тях. Заради рекордно краткото време за изграждането на монумента се е направило компромис.