Татяна Дончева заряза политиката и посвети времето си, за да припомни за диригента Месру Мехмедов. Тази година маестрото трябваше да направи 80 години. Освен музиката, двамата ги свързва Дряново, къде тя е родена, а той е учил там. Дончева разказа пред БНТ, че Мехмедов е забравен от хората. "Направих си експеримент и наскоро попитах няколко приятели, дали знаят кой е Месру. хора на моите години и по-млади не знаеха", бившият депутат от БСП, която освен юрист е и добър цигулар. Тя е подела инициатива да напомни на българския народ за паметта Мехмедов и помоли БНТ и БНР да издирят в архивите си кадри и записи, за да бъдат направени дискове и да бъде сниман филм. Дончева сподели, че само за няколко седмици, откакто е обявила инициативата си, е получила обаждания от хора, които са писали книги за Мехмедов и са готови да й помогнат.
Водещите се пошегуваха с Дончева, че е много по-приятно да се говори с политик за култура. Тя обаче сериозно им отговори, че голямата политика е да вдъхнеш самочувствие на една нация и да й напомниш, че в историческата памет се крият корените за нашия път напред.
Самият Месру Мехмед има интересна биография. Роден е през 1935 година във Велико Търново, завършва гимназия в Дряново, където основава и дирижира училищния хор и оркестър. През 1955 година ръководената от него група стига на финал на Младежкия музикален фестивал в София. Продължава следването си в Ленинградската консерватория, където негови преподаватели са големите руски музикални педагози и диригенти проф. Иля Мусин и проф. Евгений Мравински. Дипломира се през 1960 година и след завръщането си в България е назначен в Симфоничния оркестър в Пловдив, първоначално като помощник-диригент, по-късно и като главен диригент на оркестъра. Между 1963 и 1969 година дирижира хора на Пловдивското певческо дружество, същевременно е гост-диригент и на други симфонични оркестри в България и чужбина: Чехословакия, Монако, Япония, Уругвай, Англия, Италия, Франция.
Репертоарът на Мехмедов съдържа повече от сто класически музикални произведения, като оперите „Фауст“ на Гуно, „Кармен“ на Бизе, „Евгений Онегин“ на Чайковски, „Черното домино“ на Обер, „Царска годеница“ на Римски-Корсаков, „Риголето“ на Верди и др., както и много симфонични творби.
През 1965 година Мехмедов изнася концерти в Прага и Бърно с изпълнения на Симфония № 1 на Йоханес Брамс и „Реквием“ на Джузепе Верди. През същата година е удостоен с втора награда на международния конкурс за диригенти „Николай Малко“ в Копенхаген.
През 1969 година в Ню Йорк, Мехмедов участва в традиционния международен музикален фестивал за диригенти „Димитри Митропулос“. С фантазията „Франческа ди Римини“ от Чайковски печели първото място на конкурса, председателстван от Ленард Бърнстейн, който го кани за свой помощник. След завръщането си в България, Мехмедов получава признание от българската музикална общност и е назначен за директор на Софийската филхармония. Там се задържа за кратко, понеже същевременно дирижира и Бостънския симфоничен оркестър и Филаделфийската филхармония.
На 18 януари 1971 година, на върха на славата си, Месру Мехмедов загива при самолетна катастрофа в Цюрих, Швейцария. В негова чест е поставена паметна плоча в читалището на Дряново.
Още от Арт Фактор
Британският диджей Jax Jones направи ремикс на "Бангаранга" след размяна на предизвикателства с Дара (видео)
Jax Jones, който стои зад хитове като „I Got U“ и „You Don't Know Me“, сега добави и българска следа в дискографията си
Публикуват емблематичната биография на цар Борис III „Корона от тръни“ в нов превод
Авторът Стефан Груев е син на Павел Груев, дългогодишният началник на личния кабинет на царя, разстрелян от Народния съд. Книгата излиза на английски език през 1987 г. в САЩ под заглавието „Crown of Thorns“.
АСБ: Спрете поетичната награда на името на антибългарина Вапцаров - необходим е обществен дебат
Министерството на културата трябва да обясни как авторът на „Моторни песни“ може да бъде обявен за обединяващ патрон на българската поезия, докато политическите и литературните аспекти на биографията му служат за оспорване на българската историческа и културна принадлежност на хората от Пиринска Македония