22 Септември, 2026

Татяна Дончева прави филм за маестро Месру Мехмедов

Татяна Дончева прави филм за маестро Месру Мехмедов

Татяна Дончева заряза политиката и посвети времето си, за да припомни за диригента Месру Мехмедов. Тази година маестрото трябваше да направи 80 години. Освен музиката, двамата ги свързва Дряново, къде тя е родена, а той е учил там. Дончева разказа пред БНТ, че Мехмедов е забравен от хората. "Направих си експеримент и наскоро попитах няколко приятели, дали знаят кой е Месру. хора на моите години и по-млади не знаеха", бившият депутат от БСП, която освен юрист е и добър цигулар. Тя е подела инициатива да напомни на българския народ за паметта Мехмедов и помоли БНТ и БНР да издирят в архивите си кадри и записи, за да бъдат направени дискове и да бъде сниман филм. Дончева сподели, че само за няколко седмици, откакто е обявила инициативата си, е получила обаждания от хора, които са писали книги за Мехмедов и са готови да й помогнат. 

Водещите се пошегуваха с Дончева, че е много по-приятно да се говори с политик за култура. Тя обаче сериозно им отговори, че голямата политика е да вдъхнеш самочувствие на една нация и да й напомниш, че в историческата памет се крият корените за нашия път напред.

Самият Месру Мехмед има интересна биография. Роден е през 1935 година във Велико Търново, завършва гимназия в Дряново, където основава и дирижира училищния хор и оркестър. През 1955 година ръководената от него група стига на финал на Младежкия музикален фестивал в София. Продължава следването си в Ленинградската консерватория, където негови преподаватели са големите руски музикални педагози и диригенти проф. Иля Мусин и проф. Евгений Мравински. Дипломира се през 1960 година и след завръщането си в България е назначен в Симфоничния оркестър в Пловдив, първоначално като помощник-диригент, по-късно и като главен диригент на оркестъра. Между 1963 и 1969 година дирижира хора на Пловдивското певческо дружество, същевременно е гост-диригент и на други симфонични оркестри в България и чужбина: Чехословакия, Монако, Япония, Уругвай, Англия, Италия, Франция.

Репертоарът на Мехмедов съдържа повече от сто класически музикални произведения, като оперите „Фауст“ на Гуно, „Кармен“ на Бизе, „Евгений Онегин“ на Чайковски, „Черното домино“ на Обер, „Царска годеница“ на Римски-Корсаков, „Риголето“ на Верди и др., както и много симфонични творби.

През 1965 година Мехмедов изнася концерти в Прага и Бърно с изпълнения на Симфония № 1 на Йоханес Брамс и „Реквием“ на Джузепе Верди. През същата година е удостоен с втора награда на международния конкурс за диригенти „Николай Малко“ в Копенхаген.

През 1969 година в Ню Йорк, Мехмедов участва в традиционния международен музикален фестивал за диригенти „Димитри Митропулос“. С фантазията „Франческа ди Римини“ от Чайковски печели първото място на конкурса, председателстван от Ленард Бърнстейн, който го кани за свой помощник. След завръщането си в България, Мехмедов получава признание от българската музикална общност и е назначен за директор на Софийската филхармония. Там се задържа за кратко, понеже същевременно дирижира и Бостънския симфоничен оркестър и Филаделфийската филхармония.

На 18 януари 1971 година, на върха на славата си, Месру Мехмедов загива при самолетна катастрофа в Цюрих, Швейцария. В негова чест е поставена паметна плоча в читалището на Дряново.

Сподели:
Черни Вит отново събра пазители на традициите на Празника на домашните сирена

Черни Вит отново събра пазители на традициите на Празника на домашните сирена

Празникът за пореден път показа, че традиционното сиренарство е не само начин на производство, а част от културната памет, семейните ценности и идентичността на местните хора

Евтим Милошев: Разбирам музикантите от БНР, търсим устойчиво решение на проблема

Евтим Милошев: Разбирам музикантите от БНР, търсим устойчиво решение на проблема

Главният диригент на Симфоничния оркестър на БНР Константин Илиевски предупреди в интервю за БТА, че ниските възнаграждения на музикантите поставят под риск привличането на нови кадри и задържането на елитните състави на обществената медия

Йотова защитавала кирилицата – а мълча когато Путин заяви, че "славянската" писменост е дошла в Русия от "македонската земя"

Йотова защитавала кирилицата – а мълча когато Путин заяви, че "славянската" писменост е дошла в Русия от "македонската земя"

Българските институции дават тон на антибългарските агитки и на оттичането ни в т.н. "славянско море", което всъщност е московско блато

Коментари (0)