Утре, 22 май,  в 11 часа на входа на Пловдивския общински съвет ще бъде открит тържествено борелеф на поета антикомунист Йордан Русков.

През далечната 1956 година, на 9 ноември Русков написва стихотворението „Зов за Свобода“. То е насочено срещу окупацията на Съветската армия, която с насилие и терор смазва Унгарската революция. Стихотворението е подписано с псевдоним Румен Друмев, а авторът го разпространява чрез приятели и преписване от ръка на ръка. За кратко време нелегалния поетичен бунт срещу СССР става изключително популярен, а ДС започва истински лов на вещици в цялата страна, за да издири врага на социализма.

Чак след две години, на 20 януари 1959 г. Русков е арестуван в кабинета си в отдел „Култура“ на Община Пловдив. В личния му архив ДС открива и други антикомунистически текстове. Първоначално получава 19 години затвор, но по-късно присъдата му е намалена.

Излиза от затвора през 1962 година, доживява и до рухването на Берлинската стена, която пада на 9 ноември, но 1989 г. – точно 33 години, след като е написал „Зов за Свобода“.

Стихотворението му е историческо. Дочака демокрацията, беше сред първите активисти на СДС в Пловдив, но не поиска нито мъст, нито облаги за себе си, казва пред Faktor.bg бившият кмет на града под тепетата и настоящ депутат Спас Гърневски.

Според него символично барелефа на Русков ще стои на входа на общинския съвет в града, защото там заседават пловдивските политици и трябва винаги да имат примера на този голям демократ и патриот.

Зад идеята за барелефа стоят пловдивски общественици и интелектуалци, а скулптор е Наско Дечев.

Приживе Йордан Русков е удостоен със званието "Почетен гражданин на Повдив“, носител е на награди за поезия. Президентът Петър Стоянов му връчва орден „Стара планина“, а президентът на Унгария го удостоява с най-високото отличие – Рицарски орден за храброст.

 ЗОВ ЗА СВОБОДА

Унгарио! Народе скъп на Кошут и Петьофи!

Сърцето ти, сърцето ти пламти и в мойте строфи.

Пои унгарската земя кръвта на твоите чеда –

от тая кръв назрява плод чудесен – свобода.

Жадуван плод. Очакван плод. По-скъп и от живота,

когато му е шията на робството в хомота.

О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди!

Макар и не в борбата пръв – последен не бъди!

Народи, вдигайте се! Път на вяра и на слънце

сияй пред българи, поляци, пред чехи и румънци.

Светът следи борбата наша, приятел е светът.

Ще се разчупи бронята, припречила ни път.

Ще се разчупи бронята съветска в нашта гръд!