„Само Господ Бог знае какво ще се случи по-нататък“, каза той.
Владимир Путин направи поредица от цинични и неверни твърдения за войната срещу Украйна след тристранната среща с президента на САЩ Доналд Тръмп и китайския лидер Си Цзинпин в Китай. На последвалата си пресконференция той отново се опита да представи Москва като страна, която не е започнала войната, а едва ли не осем години полага усилия да я прекрати.
„Русия осем години се опитваше да уреди тази криза. Не ние започнахме войната, ние изобщо не сме започвали никаква война. Ние само се опитваме да сложим край на това, което започна преди осем години“, заяви Путин.
С тези думи руският президент отново повтори една от основните опорни точки на кремълската пропаганда, с която Москва се опитва да пренапише историята на руската агресия срещу Украйна и да прехвърли отговорността за нея върху Киев.
Путин беше принуден да коментира украинските удари по Кримския мост, свързващ окупирания Кримски полуостров с територията на Русия.
Путин заяви, че РФ разполага с възможности да възстанови съоръжението, но в опита си да успокои аудиторията на практика призна за сериозни поражения по автомобилната част на моста.
Любопитен детайл беше, че руският президент раздели съоръжението на две отделни конструкции – автомобилен и железопътен мост, като представи състоянието им по различен начин.
„На автомобилния мост са нанесени сериозни щети, а железопътният… По мое мнение той вече е възстановен“, заяви Путин.
Той обаче не спомена важен детайл – железопътното движение по съоръжението беше възстановено за по-малко от денонощие между последните две украински атаки.
С това изказване Путин се опита да представи ситуацията като овладяна и да увери руската публика, че Москва може да се справи с последствията от ударите.
Кримският мост има стратегическо значение за Русия, тъй като осигурява транспортна връзка между руската територия и окупирания полуостров. Съоръжението се използва както за граждански транспорт, така и за снабдяване на руските сили, воюващи в Южна Украйна.
Путин твърди, че причината за войната бил държавният преврат в Киев, след който новите украински власти започнали военна операция в югоизточната част на страната. Той обаче премълча ключовия факт, че именно Русия окупира Крим през 2014 г., а след това започна да подкрепя въоръжените сепаратистки формирования в Донбас.
Руската агресия започна през 2014 г., когато Москва незаконно анексира Крим и се намеси военно в Източна Украйна. На 24 февруари 2022 г. Кремъл разшири войната до пълномащабно нахлуване, атакувайки украинска територия от няколко направления.
В изказването си Путин обвини Украйна и европейските държави, че не желаят прекратяване на войната. Според него украинското ръководство нямало интерес от спиране на бойните действия, тъй като това щяло да наложи провеждането на избори.
Така руският президент отново използва темата за украинските избори, за да постави под съмнение легитимността на властта в Киев, без да отчита обстоятелствата, при които страната се намира заради продължаващата руска агресия и действащото военно положение.
Путин настоя Украйна да приеме предложенията на Вашингтон
Особено показателна беше позицията на Путин за договореностите, обсъждани между Русия и САЩ в Анкоридж. По думите му американската страна е предложила компромисни решения за Украйна, с които Москва вече се е съгласила.
Сега, според руския президент, топката била в полето на Киев и европейските държави, които трябвало да решат дали са готови да приемат американските предложения.
„Ако Киев иска да сложи край на конфликта, нека се съгласи с компромисите, предложени от американците още преди Анкоридж“, заяви Путин.
С това той на практика постави Украйна пред ултиматум да приеме условия, договорени между Вашингтон и Москва, като същевременно представи руската страна като готова на отстъпки.
Путин коментира и правото на Украйна да гарантира собствената си сигурност. Той заяви, че Киев има същото право като Русия, но веднага добави условието това да не става за сметка на руската сигурност.
„Украйна, както и Русия, има право на сигурност, но не за сметка на сигурността на нашата страна“, каза руският президент.
Тази формулировка отново оставя отворен въпроса как Москва определя собствената си сигурност и доколко признава правото на съседната държава самостоятелно да избира съюзите и механизмите за защита на своя суверенитет.
Путин: Само Господ Бог знае какво ще се случи
Попитан какви последици може да има тристранната среща между лидерите на САЩ, Русия и Китай, Путин отговори уклончиво, като заяви, че бъдещото развитие на събитията е непредвидимо.
„Само Господ Бог знае какво ще се случи по-нататък“, каза той.
В същото време руският президент изрази надежда разговорите да имат продължение. По думите му при обсъждането на няколко ключови направления не е било постигнато непременно споразумение, но е имало взаимно разбиране.
„Много бих искал това да има продължение. След сверяването на позициите по редица ключови направления, ако не и договореност, то взаимно разбиране имаше“, заяви Путин.
Тристранната среща приключи без общо изявление за Украйна
Срещата между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Цзинпин в Китай продължи около час и половина. След приключването ѝ тримата лидери не направиха общо изявление пред медиите, съобщи УНИАН.
Впоследствие беше публикувана декларация за мир, в която се споменават въпросите за ядрената сигурност и доставките на петролни продукти. В документа обаче не се съдържа нито дума за Украйна или Европа.
Липсата на споменаване на руската война срещу Украйна в декларацията е особено показателна на фона на продължаващите бойни действия и опитите на Москва да представи конфликта като въпрос, който може да бъде решен чрез договорености между големите сили.
Така след срещата в Китай Путин отново демонстрира познатата си позиция: Русия не била започнала войната, Украйна трябвало да направи компромисите, а отговорността за постигането на мир била прехвърлена върху Киев и европейските държави.
Още от Свят
Китай, САЩ и Русия приеха декларация след тристранната среща - за ядрените рискове, реформа в ООН, повече петрол
Записано е и зачитане на държавния суверенитет
ЕНП с ултиматум към партията на Вучич: Подкрепа за Украйна, санкции срещу Русия, скъсване с Милошевич
СПП трябва да прекрати сътрудничеството си с руския президент Владимир Путин и да подкрепи нормализирането на отношенията с Косово
ЕК стана мишена на мащабна кибератака, при която е използван изкуствен интелект
Атаката е била засечена на 22 октомври и потвърдена при първоначално разследване на 26 октомври