Чикако научила тънкостите на занаята от единствения жив гайтанджия в етнографския резерват “Етър” майстор Христо. Смирената японка се оказва единствената му ученичка, която спасява знанието за този традиционен занаят, поставил началото на българската индустрия през Възраждането. Самата тя вече е изпрела някои от гайтаните след цяла година чиракуване при него. Те са я вдъхновили и за първата й изложба, която показва в родината си.
Сънародниците ми бяха очаровани щом видяха гайтаните в изложбата, която сама подредих в Токио. Те пипаха вълнения гайтан и казваха, че им дава спокойствие. Бяха толкова впечатлена, че за кратко време изкупиха всички гайтани, разказва Чикако Сато.
Чикако пристига у нас през 2004 г. като студентка по арттекстил и дизайн в университета „Джошиби“ в Токио. Там изучава традиционните японски похвати на боядисване. Научава и за много ценна старинна техника за извличане на багрила от корени и листа на растения на Балканите. Владеели я само българите, но с навлизането на химическите бои в бита тези умения постепенно отмирали. И Чикако решава да ги усвои преди да изчезнат напълно. Кандидатства с проект пред известната фондация „Джайка“. След като е одобрена, пристига в „Етъра“, където съдбата я среща с гайтанджията Христо. Всичко, което е научила от него, Чикако ще отнесе в Япония, за да съхрани една прекрасна българска традиция, която за жалост отдавна сме оставили в историята.
{fcomment}
Още от Арт Фактор
Британският диджей Jax Jones направи ремикс на "Бангаранга" след размяна на предизвикателства с Дара (видео)
Jax Jones, който стои зад хитове като „I Got U“ и „You Don't Know Me“, сега добави и българска следа в дискографията си
Публикуват емблематичната биография на цар Борис III „Корона от тръни“ в нов превод
Авторът Стефан Груев е син на Павел Груев, дългогодишният началник на личния кабинет на царя, разстрелян от Народния съд. Книгата излиза на английски език през 1987 г. в САЩ под заглавието „Crown of Thorns“.
АСБ: Спрете поетичната награда на името на антибългарина Вапцаров - необходим е обществен дебат
Министерството на културата трябва да обясни как авторът на „Моторни песни“ може да бъде обявен за обединяващ патрон на българската поезия, докато политическите и литературните аспекти на биографията му служат за оспорване на българската историческа и културна принадлежност на хората от Пиринска Македония