Чикако научила тънкостите на занаята от единствения жив гайтанджия в етнографския резерват “Етър” майстор Христо. Смирената японка се оказва единствената му ученичка, която спасява знанието за този традиционен  занаят, поставил началото на българската индустрия през Възраждането. Самата тя вече е изпрела някои от гайтаните след цяла година чиракуване при него. Те са я вдъхновили и за първата й изложба, която показва в родината си.

Сънародниците ми бяха очаровани щом видяха гайтаните в изложбата, която сама подредих в Токио. Те пипаха вълнения гайтан и казваха, че им дава спокойствие. Бяха толкова впечатлена, че за кратко време изкупиха всички гайтани, разказва Чикако Сато. 

Чикако пристига у нас през 2004 г. като студентка по арттекстил и дизайн в университета „Джошиби“ в Токио. Там изучава традиционните японски похвати на боядисване. Научава и за много ценна старинна техника за извличане на багрила от корени и листа на растения на Балканите. Владеели я само българите, но с навлизането на химическите бои в бита тези умения постепенно отмирали. И Чикако решава да ги усвои преди да изчезнат напълно. Кандидатства с проект пред известната фондация „Джайка“. След като е одобрена, пристига в „Етъра“, където съдбата я среща с гайтанджията Христо. Всичко, което е научила от него, Чикако ще отнесе в Япония, за да съхрани една прекрасна българска традиция, която за жалост отдавна сме оставили в историята. 

{fcomment}