ЮНЕСКО отбеляза 100-годишнината от рождението на Борис Христов с гала концерт. Той беше организиран под патронажа на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова от Постоянното представителство на Република България към организацията с подкрепата на Министерство на културата и Продуцентска къща ITNG PRODUCTIONS c артистичен директор Цвети Нешев.
Годишнината от рождението на Борис Христов е включена в календара от събития, приет от Генералната конференция на ЮНЕСКО през 2013 г, с които държавите членки отбелязват значението и приноса на именити личности за развитието на човечеството.
В своето приветствие генералният директор Ирина Бокова изтъкна огромния принос на Борис Христов - един от най-големите баси на XX век за превръщането на операта от елитарно в близко до широката публика изкуство.
„Всички българи слушат на големи празници заедно с камбаните на катедралата "Свети Александър Невски" гласа на Борис Христов и неговата молитва „Многая лета", която е призив за мир на земята и благоденствие за хората. Щастлива съм, че отбелязваме годишнината от неговото рождение в ЮНЕСКО - домът на културното разнообразие, диалога, толерантността и мира", подчерта Ирина Бокова.
Момчил Георгиев, съветник на министъра на културата, връчи юбилейния златен медал „100 години Борис Христов" на Ирина Бокова за нейния принос в развитието и утвърждаването на културата. С почетния знак бяха удостоени също и постоянното представителство на Република България в ЮНЕСКО и Цвети Нешев. На концерта присъстваха дипломати, сенатори, представители на българската общност в Париж и френски граждани.
Още от Арт Фактор
Два дни - от началото на Реформацията до народните будители
Не подарявайте свободата си на безразличието!
Български филми влизат в конкурсната програма на кинофестивал в Рим
„Гунди: Легенда за любовта“ и „Балконада“ ще участват в деветото издание на Euro Balkan Film Festival
„1986“ — 40 портрета, 40-годишни българи и светлината, която побеждава мрака
Фотографският цикъл на Теодора Нишков, известна като Принц Датски, превръща четири десетилетия след Чернобилската катастрофа в размисъл за живота, уязвимостта и човешкия дух, показвайки, че животът продължава въпреки историческите травми